Парафиновият восък (или петролен восък) е меко безцветно твърдо вещество, получено от нефт, въглища или нефтени шисти, което се състои от смес от въглеводородни молекули, съдържащи между 20 и 40 въглеродни атома. Той е твърд при стайна температура и започва да се топи над приблизително 37 °C, а точката му на кипене е над 370 °C. Обичайните приложения на парафиновия восък включват смазване, електрическа изолация и свещи. Bоядисаният парафинов восък пък се използва за направата на пастели.
Парафиновият восък е създаден за първи път от Карл Райхенбах в Германия през 1830 г. и бележи голям напредък в технологията за производство на свещи, тъй като гори по-чисто и надеждно от лоените свещи и е по-евтин за производство. В химията парафинът се използва като синоним на алкана, което означава въглеводороди с обща формула CnH2n+2. Името произлиза от латински parum („много малко“) + affinis, което означава „липса на афинитет“ или „липса на реактивност“, отнасяйки се до нереактивната природа на парафина.
Среща се най-вече като бяло, восъчно твърдо вещество без мирис и вкус, с типична точка на топене между около 46 и 68 °C и плътност от около 900 kg/m3. Той е неразтворим във вода, но разтворим в етер, бензен и някои естери. Парафинът не се повлиява от повечето обичайни химически реактиви, но гори лесно. Парафиновият восък е отличен електрически изолатор, ефективен модератор е на неутрони и е използван в експериментите на Джеймс Чадуик от 1932 г. за идентифициране на неутрона. Восъкът се разширява значително, когато се разтопи и затова се използва в термостати за восъчни елементи за промишлени, битови и особено автомобилни цели.
В промишлени приложения често е полезно да се модифицират кристалните свойства на парафиновия восък, обикновено чрез добавяне на разклонения към съществуващата въглеродна основна верига. Модификацията обикновено се извършва с добавки, като EVA съполимери, микрокристален восък или форми на полиетилен. Разклонените свойства водят до модифициран парафин с по-висок вискозитет, по-малка кристална структура и модифицирани функционални свойства.
Парафинът обаче е токсичен и не дотам полезен за здравето при прекомерно излагане, вдишване или поглъщане. Тъй като се получава от нефт, въглища или шистово масло, е установено, че съдържа известни канцерогени (причиняващи рак агенти) като бензен. Изследователи от Държавния университет на Южна Каролина откриват, че при топене свещите на базата на парафинов восък отделят токсичен толуен и бензен, докато соевите свещи и восък – не.
Толуенът е безцветна, неразтворима във вода течност, която се среща естествено в суровия нефт. Отделя се от бензинови изпарения, изгорели газове на превозни средства и цигарен дим. Толуенът се използва като разтворител за производството на бои, лакове за нокти, строителни лакове и лепила. Бензолът също е безцветна течност, получена от природен газ и суров нефт, която се използва като разтворител.
Всичко това може да предизвика неблагоприятни последици за здравето на хората и животните, отразяващи се в симптоми като главоболие, рак, бъбречно увреждане, рождени дефекти, увреждане на костния мозък, респираторни проблеми и гадене.
Алтернативата се крие в растителните восъци. Растителният восък е сборният термин, използван за описание на липидните компоненти на кутикулата, която покрива външната повърхност на въздушните растителни тъкани. Восъкът е свързан със субериновата матрица в подземните и раневите тъкани, както и с липидите на цветния прашец и обвивката на семената. В кожичките на растенията восъкът се състои предимно от алифатни липиди с много дълга верига, но също така включва тритерпеноиди и второстепенни вторични метаболити, като стероли и флавоноиди. Физическите и химичните свойства на кутикуларния восък определят функции, жизненоважни за живота на растенията – ограничават загубата на вода извън устицата, предпазват растенията от ултравиолетова радиация и намаляват задържането на вода на повърхността на растението, като по този начин минимизират отлагането на прах, полени и замърсители на въздуха. Освен това се смята, че повърхностният восък играе важна роля в защитата на растенията срещу бактериални и гъбични патогени и е доказано, че участва в различни взаимодействия между растенията и насекомите.
Терминологията, описваща растителния повърхностен восък, е определена за първи път от ранната морфологична работа, където цялото восъчно покритие се нарича „кутикуларна мембрана“. Състои се от (отвън навътре) епикутикуларни восъчни кристалоиди или филми, същинската кутикула и кутикуларен слой, който се преплита с епидермалната клетъчна стена. В последствие восъкът е дефиниран като „липидите, които се отстраняват от растителните повърхности след кратко потапяне в органичен (неполярен) разтворител“. Фенотипно восъкът се счита за син или белезникав цвят на растителни издънки, който съответства на кристалоиден епикутикуларен восък с капацитет на разсейване на светлината.
Въпреки че променливостта на климата и околната среда се обсъжда на високо ниво в държавните политики, свързването на промените в екосистемите с технологичните и поведенчески реакции остава предизвикателство. За да се отговори на подобни изследователски предизвикателства, анализът на растителни восъчни липиди от океански и езерни ядра, проекти за сондиране на палео-езера, археологически и геоложки разкрития, пещерни отлагания и седименти, съдържащи хоминини, имат потенциала да предоставят добре интегрирани данни с висока разделителна способност върху екологията на растенията в миналото и напреженията на околната среда в региони, където са се развили хоминини.
Един от най-популярните примери е соевият восък, все повече използван в изработката на ароматни свещи. Хидрогенираното соево масло, наричано от производителите на свещи соев восък, е възобновяема и биоразградима алтернатива на парафиновия восък. Изследвано е дали соевият восък проявява склонност да произвежда сажди, както и потенциално вредни органични летливи вещества (акролеин, формалдехид и ацеталдехид) по време на горене. Като еталон са използвани свещи от пчелен восък и парафин. Значително количество сажди се получава при изгарянето на парафиновите свещи, но малко или никакво не се наблюдава при свещите от соев восък, което ги прави безопасни за хора с непоносимост към аромати, деца и животни. В сравнение с парафиновите свещи, свещите от соев восък горят значително по-бавно и изискват по-малко въздух. Малки количества формалдехид са открити и количествено определени в изпаренията на горящи парафинови свещи. Въпреки това пиковете на формалдехид, открити в хроматограмите на свещи от соя и пчелен восък, са подобни или малко по-високи от тези на празната проба.
Освен соевия восък други често използвани естествени восъци са кокосовия и този от рапица, макар че те са по-меки и стабилизацията им изисква повече ангажираност.
Източници:
– Biosynthesis and secretion of plant cuticular wax / Progress in Lipid Research
– Combustion characteristics of candles made from hydrogenated soybean oil / Department of Food Science and Human Nutrition
Паулина Гегова е актриса, редактор, писател, сценарист и артист. От 2015 година е професионален журналист. Автор е в медиите Информационен портал за НПО в България, MediaCafe, списание “Кактус” и PR в благотворителна организация “Каритас Витания”. Интересува се главно от социална журналистика, култура и изкуство, мода, история и туризъм. Вярва, че красотата и модата са важни, но още по-важно е сами да открием своя стил, без да сме подвластни на тенденции и че не е страшно дори и да не изглеждаме блестящо всеки ден.