Томислав Байнов: Да поддържаме традицията на класическата музика е мисия

На 20 септември 2025 г., от 19:30 ч., в магичната атмосфера на Античен театър в Пловдив ще се проведе единственият по рода си концерт под звездите. „Baynov-Piano-Ensemble“ представя „Световно известни оперни увертюри на 4 рояла“.

Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог професор Томислав Неделкович Байнов. Той е роден през 1958 г. в София в семейство на музиканти. Започва да свири едва четиригодишен и на шестгодишна възраст печели първа награда в Националния конкурс за пиано „Светослав Обретенов“. Байнов следва при проф. Константин Ганев и Джулия Ганева в държавната музикална академия в София. През 1981 г. продължава развитието си във Виена и Париж, а в края на същата година се установява в Германия, където следва, печели множество интернационални награди, концертира, работи усилено и реализира творческите си идеи.

Професор Байнов ще излезе на сцената с музикантите Тинг Йуен (Китай/Германия), Даниела Манусарди (Италия), Зузана Суханова (Словакия), Соня Ашкар (Германия), Луиджи Казели (Италия), Светлана Аннатоли (Германия/Канада) и Хайнрих Байзе (Германия).

Дни преди концерта разговаряме с него за силата на класиката и нуждата да се поддържа и да възпитава новите поколения.

– Проф. Байнов, нека първо поговорим за предстоящия концерт на 20 септември на Античен театър – Пловдив. Вашият клавирен ансамбъл „Baynov-Piano-Ensemble“ включва различни виртуози от цял свят. Разкажете ни как създадохте ансамбъла.

Идеята се зароди в ума ми още когато бях студент в София. Нямах ясни контури, но исках да създам колосален звук чрез оркестрово свирене на много рояли. Като начало на четири рояла, а после на осем.

През 1989 г. ансамбълът се появи на бял свят в Германия. Първата ми преработка бе „Rapsody in bleu“ на Гершуин. Тогава се сблъскахме с огромно количество литература за шест ръце на едно пиано, после за осем ръце на две пиана. След огромните дълги традиции на композиторите за свиренето на четири ръце в Централна Европа, през 19. век настъпва разцвета на свиренето на шест ръце. Тогава са преработени купища маршове, валсове и оперни увертюри. Тези преработки от днес непознати педагози са с цел хората да слушат маршове и опери у дома си. Те са станали много популярни в Австрия, Германия, Италия, Франция и от части в Англия.

Така че, аз не съм измислил нещо ново. Мога да докажа съществуването на 400 пиеси за шест ръце и още толкова за осем ръце. Това означава, че не говорим за някаква прищявка, а за морална отговорност за пресъздаването на загубеното творчество поради двете световни войни.

Ансамбълът е моя рожба, в която вложих какви ли не инвестиции и преминахме през какви ли не трудности, но се задържахме до днес. Ние сме единственият ансамбъл в света, който продължава да функционира. Формациите ни са: едно пиано с две ръце, две пиана с четири ръце, три пиана с шест ръце, четири пиана с осем ръце и осем пиана с шестнайсет ръце. Благодарни сме дълбоко на нашите мениджъри, които се трудят изключително съзнателно, за да имаме концерти из цял свят. Изнесли сме близо 500 концерта. Да поддържаме традицията на класическата музика е нашата мисия.

– В репертоара за 20 септември са заложени оперни увертюри от Бизе, Бетовен, Моцарт, Чайковски, Вагнер, Дариус Мийо, Росини, Гуно и Фон Супе. Как изобщо някой прави подбор на класическа музика, която е родила и е родена от толкова много гениални таланти?

Това е много тежка работа! Българският народ обича операта и познава оперните заглавия, затова реших да свирим оперни увертюри. Мислех с месеци какво точно да включа и се спрях на творби, които са обичани от публиката. Единствената, която не е опера, е „Бикът на покрива“ на Дариус Мийо. Той е много интересен, вплита известен сарказъм, тъй като през 30-те години на 20. век е бил посланик в Рио де Жанейро, където често е посещавал кръчма, в която са се събирали различни бохеми и артисти. На покрива ѝ имало крава, откъдето се вдъхновява да напише пиесата „Бикът на покрива“, в която е вложено много самба и румба звучене.

Важното е концертът да предоставя най-различни колорити – започваме с класика, преминаваме през Романтизъм и завършваме с една чудесна преработка на „Кармен“.

– С годините Античният театър в Пловдив се превърна дом на класическата музика, на балетни спектакли. Според Вас на какво се дължи тази магическа атмосфера, пасваща така добре на класическото изкуство – дали е духът на историята, или фактът, че артисти и зрители са под открито небе?

Свирили сме на Античния театър и по време на covid-19 заедно с маестро Камджалов. Помня, че имаше полиция и железни прегради, но хората на излизане искаха да ни подадат ръце. Нямахме право, но по едно време не издържахме, протегнахме ръце и се докоснахме до толкова много хора със сълзи на очите. Присъстваха 1600 човека в този тежък момент и концертът беше страхотен.

Старите римляни не са били никак глупави. Построили са едно специално място, на което има невероятна акустика. Всички амфитеатрални структури са спиритуални, сякаш създадени за опера, макар че и други стилове музика и театър стоят прекрасно на сцените им. Радвам се, че имаме възможността да свирим на Античния театър и да подкрепим културата в Пловдив.

– Вие се занимавате с музика още от невръстна възраст. Извървели сте дълъг професионален и академичен път. Когато говорим за класика, всички мислим за дисциплина и математическата точност, с която артистите свирят или дирижират. Остава ли място за импровизация?

Не, няма място за импровизация! Ние трябва да пресъздадем вече съществуваща творба възможно най-точно, стилистично и чисто. Не можем да променяме такива велики гении. Така учим и студентите. Но можем съвсем деликатно и интелигентно да въведем интерпретационен аспект. Например да сложим по-хубава динамика, тъй като не прескачаме никакви граници, не обиждаме ничии труд, не влагаме нищо от себе си, но даваме душата си и оставяме собствения си почерк. Така че интерпретационните идеи – да се позабави, да се позабърза, да се подкрепи някоя фраза, са позволени. Това оформя и персоналната визия на всеки диригент и всеки инструменталист. Няма двама професионалисти, които да свирят Вагнер например по един и същи начин.

– От много години и преподавате. Как бихте определили новото поколение музиканти както в чужбина, така и на родна земя? Има ли наложилите се вече професионалисти какво да научат от младите?

В световен мащаб младежта изчезва от класическата музика. Западната система – да свириш „Just for fun“, не ги води доникъде. Училищата са в катастрофално положение. Никой не ги учи, явяват се на изпити и конкурси неподготвени, смятат, че когато плащат на преподавател, ще „отворят ципа“ на главата си, той ще им налее всички знания, но иначе нямат желание да се занимават с музика в бъдеще.

В България това явление все още не е дошло. Едно време ни казваха: „Или ще учиш и ще се трудиш, или хващай гората“. Аз често съм жури в различни конкурси в България и съм очарован на колко добро ниво са децата. Наскоро бях в Трявна и за четири дена проведох 36 урока, а дори не бях единственият преподавател. Децата се трудят, репетират, ходят на концерти, защото имат интерес да слушат, да се учат. Все още има възпитание и дисциплина. Преподавателите може би са по-строги, но с право, защото без усилия няма как да се усъвършенстват. Моят съвет е да не губят страстта си, да свирят, защото музиката е интернационален език. Доказано е, че тя развива мозъка.

Удивен съм и от азиатците, защото те свирят по шест-осем часа на ден. 90% от музикантите в Западния свят са именно корейци, японци и китайци. При това свирят невероятно.

– Какво предстои за „Baynov-Piano-Ensemble“?

В края на септември с малък състав ще изнесем два концерта в Корея. След това, през декември, имаме покана да гостуваме с два рояла на осем ръце в Кишинев, Молдова. През 2026 година планувам едно по-голямо турне в Германия с осемте пианиста на четири рояла. Надяваме се да направим дузина концерти в по-големи зали. Ще се радваме да посетим отново и България с по-интимни концерти.

Концертът „Световно известни оперни увертюри на 4 рояла“ в Пловдив е включен в Културния календар на град Пловдив и е част от форума Music of the Ages.

Билети в продажба в системата на Eventim: https://www.eventim.bg/bg/bileti/koncert-na-4-royala-plovdiv-ancient-theatre-678643/event.html