Казвам се Андреана и обожавам да откривам и посещавам интересни места за хапване и пийване. Още преди време ме вдъхнови едно анимационно филмче –„ Рататуй“. В него едно мишле с невероятен вкус покорява най- претенциозния кулинарен критик. Аз не съм мишлето, (въпреки че и аз умея да готвя), а по- скоро съм в ролята на критика, – но не такъв, който се заяжда и хапе, а такъв, който просто споделя мнение, преживяване и вдъхновение.
Така се роди идеята за моята рубрика – да ви разказвам за местата, които посещавам. Ще си говорим честно – какво ми харесва, какво не, какво си струва. Надявам се повече да споделям хубавите неща, защото всички обичаме вкусното, нали?
Ииии… време е за първата ми история!
Паваж – вкус, дух и характер в Капана
Първото място, за което искам да ви разкажа е ресторант „Паваж“- и съвсем не случайно. Това не е просто някакво заведение, а истинска емблема на Пловдив, особено в квартал Капана. Паважа си е… Паважа. Ако сте били -знаете. Ако не сте – трябва. Тук всичко е премерено, но не и претенциозно. Интериорът е шарен и топъл, малко е като времева капсула – всяка зала има свой стил, но всичко си пасва в нея. Отвън – павираните улички на Капана, отвътре – усещането, че си на гости у някой, който готви със сърце.
Моето преживяване
Посещавам Паваж често и с времето той се превърна в едно от „сигурните“ ми места – знам, че ще се чувствам добре и че ще си тръгна доволна.
Още щом седнеш се усеща, че обслужването е различно – няма напрежение, няма излишна учтивост, която звучи от сценарий. Просто усмихнати хора, които си вършат работата (да кажем с желание все пак, на кого му се работи).
И започваме…. няма как да не се поръча порция от онези картофки „с всичко“. Салата на Конци ми е сред любимите, а преди да спра месото, обожавах и Патешки истории – страхотно балансирана комбинация. Другите неща, които препоръчвам: пастет от тиквички, батат с октопод (да стана звучно, но си струва), и ребра – за хората, които обичат мръвка. Обичам да пробвам и нови неща от менюто, но тези винаги поръчваме, когато отидем там. Просто са… нашите.
Искам само да ви споделя нещо важно – не тръгвайте натам с очаквания. Без значение дали сте чели тази статия или десет други. Защото очакванията понякога развалят преживяването. Аз ви разказвам за моето – за мен нещо може да е вкусно и вълнуващо, а за друг – просто „ок“. Хубавото в местата като Паваж е именно това, – че ги преживяваш по свой начин.
А десертите? Тема отделна!
Ако не си оставите място за десерт, грешите. Казвам ви го от опит! Менюто им е дълго, сладко и доста изкушаващо. Имам няколко фаворита- „Лешникотрошачката“ за шоколадовите души, „Турамису за двама“, което спокойно ако не обичаш да делиш сладко може да си изядеш и сам, „Шоколадов Мус със сладолед и шам фъстък“ , и „Наполеонка“, ако си в настроение за вкус от едно време. А за хората като мен, които не искат да консумират захар да ви кажа под секрет – обещали са ми да измислят десерт без захар… така че ще има и за нас .
Истината е, че лош десерт там няма. Няма и лоша салата или основно. Паваж просто е от местата, където си личи, че нещата се правят както трябва – с грижа към продукта и с отношение към детайла.
Малка бележка
Цените не са ниски – хубаво е портфейлът ви да е готов. Но! Плащаш не само за яденето, а за цялото преживяване. А то си струва – все пак си седнал да хапваш и пийваш на пъпа на Пловдив. Всеки път си тръгвам от там добре нахранена и усмихната, защото ще се върна пак.
Финалната хапка
Паваж е от онези места, в които просто трябва да седнеш, да опиташ и да разкажеш, защото всеки, който е бил там има какво да разкаже.
Моята история не е наръчник, а покана – да преживеете мястото по свой начин.
Гледайте „Рататуй“ и ще разберете още по добре – най- хубавите неща често се крият в най- простите съставки. Но трябва да има вкус. И сърце. А в Паважа има и от двете.
И така, до следващото вкусно местенце…
АНДРЕАНА
Къде може да откриете Паваж?
Андреана е любител на истории, разказани във вкусове и атмосфери. Вдъхновена от приключения и открития, тя търси местата, които разказват своите собствени истории чрез храна и култура. Всяка препоръка за нея е лично пътешествие, което споделя с чувство за стил и чиста естетика. В нейния подход няма претенция – само автентичност и вдъхновение.