Запознах се с творчеството на Петя Константинова през 2015-2016 година. Оттогава се влюбих в картините и стила ѝ. 💖 От тогава до ден днешен я следя с интерес и всяка година купувам календарите, които прави – по една картина за всеки месец. Една картина, която като погледна на стената си и топли душата ми.
Петя има сини очи – сини, сини и дълбоки като морето. 🌊 Една искрена, топла усмивка. Веднъж я видях в Пловдив. Тя обаче не живее тук и идва рядко. Ама ме досрамя да се представя.
Наскоро случайно видях, че ѝ предстои изложба в Стара Загора през уикенда 13-14-15 септември 2024 г. Признавам си, не успявам да видя всичко в интернет, макар и да правя впечатление, че съм навсякъде по всяко време. Веднага си обещах, че ще направя всичко възможно да отида и да видя изложбата и нея!
За Къщата на Архитекта, в която беше изложбата, ще напиша отделна публикация, понеже мястото е приказно и вдъхновяващо и заслужава отделно внимание. 🏛️
Изложбата на Петя е с име „Момичето със Сините коси” и на прага на Къщата на Архитекта ни посреща именно такава картина. А вътре в мистиката и магичността, някъде между праха, скъсаните тапети, живота и смъртта на миналото и сблъсъка му с днешния ден, във всяко кътче на приказната къща, откриваме още и още нейни картини. Цветовете са ярки и дълбоки, преобладават сини и зелени нюанси, които създават усещане за дълбочина и мечтателност. 🎨
Тръгнах си вдъхновена. Наистина. По пътя обратно писах стихове в колата. Слушах музика и въздишах по мечтите си отново така, както го правех когато бях на 12 години. ✨
Купих си книгата на Петя – книга за рецепти, обрисувани с нейни картини и думи, и няколко картички с нейни картини, с които да допълня колекцията си. 📚
Бързам да напиша това, за да отидете и да видите. ИДЕТЕ!
Гр. Стара Загора
Къщата на Архитекта, ул.”Сава Силов” 37
От 13ч. до 18:30ч.
ИДЕТЕ! 🏃♀️
