Автор на статията: Паулина Гегова
Модата е неизменна част от ежедневието ни, от бизнес индустрията, социалните норми и етикети. В света на модата човек може или да открие себе си, или да пресъздаде себе си за останалите. На първото се облягат потребителите, на второто – дизайнерите.
Паулина Цветанова е пловдивчанка, но от години развива модния си бранд „Paulina’s Friends“ в Германия. Вдъхновява се от номадската култура, пътува постоянно, сблъсква се с различни стилове, от които „краде“ по нещо за себе си, и колекционира платове, парчета или винтидж дрехи. След това ги „разфасова“ и създава най-интересните и екстравагантни произведения на изкуството.
Паулина рисува от детска възраст. Самоука е и може би поради това пази рисунките в мазето си в продължение на четвърт век. На 18 години заминава за Фрайбург, където завършва История на изкуството, философия и християнска археология. В последствие сменя местонахождението си над 25 пъти както в Германия, така и в други държави, докато накрая се установява в Берлин.
„През годините работех какво ли не – куратор в галерия, директор на маркетинг отдел в списание, в неправителствена скулптурна организация, в леярна, с погребална агенция и други. Накрая седнах и се замислих само това ли може да ми предложи животът. Реших, че ще изляза на свободна практика и отворих поп арт магазин в един мол, в който предлагах втора ръка дизайнерска мода от паразите в Париж и Лондон. Артикулите варираха от 30-те до 80-те години на миналия век. Предлагах също керамика, стъкло, картини, скулптури и т.н. Идеята ми беше да комбинирам всички направления на изкуството“, разказва тя.
Поради независими от нея обстоятелства се налага да затвори магазина. Следва още един и още един. Последният спира да функционира заради пандемията от Covid-19. Брандът си „Paulina’s friends“ създава през 2018 година, но чак по време на изолацията се научава да шие сама. Написва докторат и започва да създава изцяло и само мода.
Зад гърба си има над 20 ревюта в Берлин, в Амстердам fashion week, в Париж fashion week, в Ню Йорк, в Пловдив, в Братислава, във Вилнюс. Правила е дори модно ревю в гробище на остров Крит. Предстоят Токио и Милано fashion week.
„Много е забавно, защото вече нямам магазин, нямам студио. Шия вкъщи и продавам от хола си. Притежавам винтидж платове от 50-те, мостри от текстилните агенции, както и съвременни модели. Често купувам и театрални или оперни костюми. Създавам бавна и устойчива мода. При мен няма повтарящи се модели, няма размер, няма сезон, няма пол. Спокойно мога да си призная, че съм израснала в „Столипиново“ и въпреки че нямам ромски корени, обожавам кича, изобилието, обичам неща, които са несъвместими едно с друго. Не вярвам в максимата „Less is more“, а в максимата „More is never enough”, смее се Поли.
Много често работи с непрофесионални модели, тъй като философията ѝ е да смеси устойчивостта с инклузивност и разнообразие. Всъщност концепцията за физическо разнообразие и нормализиране на обикновения човек идва от собствените ѝ преживявания. Като по-млада Паулина успява да пребори анорексията и вярва, че всяко едно тяло трябва да бъде почитано. Че красотата е нещо универсално, затова започва да качва част от клиентите си на сцената и да ги превръща в манекени.
И макар да смятаме, че ексцентричните дрехи се носят от ексцентрични популярни личности, тя доказва точно обратното. Моделите ѝ се купуват главно от обикновени хора, които имат нужда да се предизвикат, да направят нещо дръзко и да заявят идентичността си.
„Модата е естетическа социална практика. В днешно време тя се е превърнала в повод за свързване на хората, забавление и транспортиране на социални послания. В нея границите между изкуствата се размиват, самата тя се превръща в пърформанс. Някои дрехи дори не е нужно да бъдат носени. Те могат да стоят зад витрина като произведение на изкуството. Не са необходими даже манекени. Например аз направих едно ревю, на което прожектирах дигитално рисунките на дизайни, които никога не реализирах.
Смятам, че в бъдеще модата ще се развива все повече като преживяване и все по-малко като обект на носене. Това ще намали консуматорството и ще разпространи културата на уникатите. В модата няма граници. С нея искаме да се увековечим, но в същността ѝ е смъртта. Един сезон, една епоха трябва да умрат, за да се възродят наново“, заключва Паулина.
Паулина Гегова е актриса, редактор, писател, сценарист и артист. От 2015 година е професионален журналист. Автор е в медиите Информационен портал за НПО в България, MediaCafe, списание “Кактус” и PR в благотворителна организация “Каритас Витания”. Интересува се главно от социална журналистика, култура и изкуство, мода, история и туризъм. Вярва, че красотата и модата са важни, но още по-важно е сами да открием своя стил, без да сме подвластни на тенденции и че не е страшно дори и да не изглеждаме блестящо всеки ден.