И така… продължаваме с вкусотиите.
Сега ще ви разкажа за една от находките, която се появи в списъка с готини ресторантчета съвсем скоро. Ресторант на морето – намира се в Созопол.
Посетих го с приятелка – седнахме за вечеря, а на следващия ден, съвсем случайно (или пък не съвсем), пак се озовахме там за обяд. Именно тогава ми се затвърди мнението, че това малко ресторантче, разположено върху скалите Паликарите – които са си направо визитна картичка на града – заслужава специално внимание.
Името на ресторанта е Паликари, като самото място. И честно казано – носи неговия дух.
Моето преживяване
Както споменах – първото посещение беше вечер. По-скоро се насладихме на звука от морето и разбиващите се вълни. Ресторантчето се намира в тясна уличка в стария Созопол и, разбира се, около него има още заведения. Но както си знаете – Кака ви Андреана и кака ви Милена (дамата с мъдър глас) не сядат където и да е, а на Топа.
Паликари е малко и кокетно, буквално кацнало върху скалите – казах го вече, ама пак ще го повторя. Атмосферата е приятна и модерна. Вечер не видяхме добре гледката, но на следващия ден, когато бяхме там за обяд… О, да – терасата, морето, скалите, просторът. Не лъжа – видяхме го.
Обслужването – топло, без излишна напудреност. Просто хора, които си вършат работата с усмивка. Усещането ми беше сякаш хората, които ни обслужваха, са си като едно семейство, което просто е слезнало от втория етаж на терасата на дома си, за да посрещне гости. Това чувство ми хареса. Топло, естествено, човешко.
И както казах – на следващия ден пак се върнахме.
И тогава – да видиш каква поръчка за две госпожици! Все пак кака ви Милена е рожденичка – черпи! А аз, с моята лакомия и желание да опитам колкото се може повече – “дай това, дай онова…”. И нали ни настаниха и на маса за шест човека, за да сме на първа линия, да гледаме гледката на спокойствие – трябваше и да я напълним, нали?
Обърнете внимание, моля ви, че сме само две, а ни настаниха на такава голяма маса. Това за мен е важно. Защото в този ресторант наистина държат не просто да се нахраниш, а да се чувстваш добре – цялото преживяване има значение. А не само чинията пред теб.
Какво хапнахме?
Разбрахме, че повечето ястия са домашно приготвени. А шеф-готвачът прави някои от нещата на момента, както си му е редът, когато готвиш с идея да се отличиш от масата.
И това си личи.
Задължително пробвайте:
- Тарама – истинска, не онзи розов пастет.
- Талиатели със скариди – свежи, ароматни.
- Ризото с манатарки – няма месо. 😊
- А аз за основно хапнах едни завъртяни неща със смокини – така и не разбрах как точно се казват, ама бяха вкусни. А това е най- важното, нали?
Десертите
Сега – за десертите ще говоря не лично, а от името на аверчето ми, защото аз не ям захар. На повечето места всички десерти са или с бяла, или с кафява захар – което не е моето. Също така не ям месо (в този си етап от живота), така че по някои чинии ще говоря от чуждо име.
Та – нашата нова приятелка, дамата от персонала (същата, дето ми направи един голям Аперол Шприц, все едно е за нея си)… та, тя ни препоръча домашна торта със сладко от смокини. И се поръча.
Сладкото – отделно, че все пак трябва да го одобрим. Поръчахме и едно кафе, разбира се. А по физиономията на рожденичката се разбра, че десертът не беше просто вкусен, а много вкусен.
Не съжаляваше, че си е позволила нещо сладко.
А за Шприца – да, вярно е, не пия алкохол редовно, още по-малко от обяд. Ама имам едни такива “включвания” – и когато го усетя, си поръчвам. Без значение колко е часът.
Беше празник – заслужаваше си.
Малка бележка
Цените са съвсем нормални – особено като се има предвид, че това е морски ресторант, на 2-ри август, в разгара на сезона, със закачена над скалите тераса и домашна кухня.
Разбрахме, че имат още един ресторант – в Бургас. Надявам се и него да посетя някой ден. Ще ви разкажа и за него, ако го направя.
Финалната хапка
Паликари, ах Паликари…
Не знам дали има някоя гръцка песен с това име, но ресторантът не е таверна, не се играе сиртаки, не се чупят чинии – просто е едно местенце с вкусна храна и топли хора, които работят не с домашните си чехли на краката, но с усещането, че са ти близки. И че си на гости при тях. И че искат да ти е добре.
Моята история не е наръчник, а покана – да преживеете мястото по свой начин.
И така, до следващото вкусно местенце…
АНДРЕАНА
Къде може да откриете Паликари?
Андреана е любител на истории, разказани във вкусове и атмосфери. Вдъхновена от приключения и открития, тя търси местата, които разказват своите собствени истории чрез храна и култура. Всяка препоръка за нея е лично пътешествие, което споделя с чувство за стил и чиста естетика. В нейния подход няма претенция – само автентичност и вдъхновение.