Здравейте!
Отне ми доста време и решителност да напиша тази публикация, но се реших да споделя моята история, която не е толкова свързана с козметиката, но е свързана с външното и вътрешното здраве, себеоценка и… е, да, красота все пак.
В най-общи линии ще Ви разкажа за моето ортодонтско лечение.
Реших да споделя историята си, защото освен козметичен дефект, проблемът с разместените зъби може (като при мен) да е обвързан и с много други процеси.
Още при смяната на постоянните си зъби, новите резци (централни два) израснаха с голямо разстояние между тях, съответно нямаше място за останалите. И се получиха “два реда” зъби. Тоест 2-рата двойка зъби израснаха отзад.
(Прилагам видео със снимки от лечението. Има снимки преди, може да видите точно какво представлява.)
Още като ученичка в началните класове ми поставиха скоби, които носих 3 години. Освен изтърпяването на всички коментари и подигравки от други деца, защото децата са директни и често нямат филтър – с нищо друго не ми помогнаха. Така в пред гимназията аз вече бях спряла да ги нося и се бях съсредоточила да работя върху създаването на дебела кожа и непукизъм. Ами, може би това е единствения позитив от цялата история, защото постоянната борба да минеш през пубертета и да запазиш някакво самочувствие при липса на хубава усмивка, което си е неприятен “дефект”, който е точно “пред очите” на всички. А в тази крехка възраст какво мислят другите е тема, която трудно се заобикаля. Е, няма да влизам в подробности. За щастие имах много приятели и успях да не се фокусирам върху това постоянно. Даже напротив – смеех си се с пълно гърло и не ми пукаше. Каквото – такова.
Да, НО. Винаги има “но”, нали? Когато бях на 25, след поредица неуспешни зъболекари и множество проблеми със зъбите, попадам на един зъболекар, който се оказва от онези еднорози сред лекарите, които трудно се намират и постоянно търсим по групите. Само този лекар, един единствен от всички, които съм посетила за годините си към момента, ми обърна внимание, че денталните ми проблеми идват именно от този ортодонтски дефект.
И така, заредена с информация, мотивирана, посетих ортодонт. Той ми направи нужните снимки и изследвания. Връчиха ми папка с анализ, пристигнал от Щатите, в който беше разяснен целия план по лечението. И се реших. Казах си – оправих всички проблеми досега, стигнах до тук, докато съм на гребена на вълната – да продължавам.
* Отбелязвам, че причина дълго да отлагам това решение беше и финансовият аспект. За щастие – моят ортодонт ми предложи плащане на вноски, което всъщност направи лечението ми възможно.
Подложих се на лечението.
Първо ми сложиха рапид експандър. Това е машинка, която с много малки стъпки съдейства за разширяване на челюстта. Тъй като един от факторите за проблема ми беше именно тясна челюст.
Тук имахме колебания. Счита се, че рапид експандърът е ефективен в тинейджърска възраст и докато човекът расте. Аз, на 25г. в дадения момент бяха аха-аха прекрачила ръба на тази възраст, затова не можеха да ми гарантират, че ще ми повлияе, но се съгласих да пробваме. Алтернативата беше: ако не повлияе за разшивяване – вадене на зъби. Здрави зъби.
За щастие апаратът си свърши работата и нямаше нужда от премахване на зъби. Ура!
След това сложихме брекети. Тук ще обърна внимание на въпроси, които често са ми задавани: Да, боли при стягане. Регулярно имаш “стягане” и смяна на дъгата (самата телчица, която преминава между брекетите). По-скоро е дискомфорт, а не болка. Трае няколко часа до ден. Ортодонтът ми беше казал да приемам обезболяващи, ако ми е нетърпимо. Никога не ми се наложи.
От естетическа гледна точка – никога не съм се притеснявала за вида си. Носех най-стандартните метални брекети. Има и други варианти – прозрачни, цветни и т.н. Пък и вече доста хора носят брекети. Като цяло след като цял живот се борех да запазя самочувствието си – това беше най-малкият ми проблем в момента.
Единственото неприятно нещо беше в началото. Когато поставят брекетите, тъй като все пак е ново тяло и не си свикнал – първите дни ужасно много фъфлиш. А аз работех в офис, като комуникирах и с клиенти по телефона. Голям смях от напъните ми да звуча разбираемо. 
В началото самите метални брекетчета на места ми причиняваха ранички. За това използвах ортодонтски восък. Продава се в аптеките. Лепи се върху самата метална част като я заглажда и не ти дразни. Това също продължи не дълго време докато се адаптирам към самите брекети.
Междувременно застъпи пандемията, по време на която заради рестрикциите забавихме някои от процесите. Забременях и родих. Но в крайна сметка, след 2 г. и 4 м. свалих брекетите. Даже се чудих дали детето ще ме възприеме без тях.
Поставиха ми постоянни ритейнъри (метални нишки, които са залепени отзад на „проблемните“ зъби), както и използвам временни ретейнъри – прозрачна отливка на зъбите. Прилича на сега популярните алайнъри или на протекторите, които се произвеждат за хора с бруксизъм. В началото я слагах всяка нощ, сега през нощ или две. Само по време на сън. Целта на ритейнърите е да се запази резултатът.
Смело мога да кажа, че абсолютно всичко си струваше. Няма да забравя деня, в който се видях напълно без тях. Бях като друг човек, и в същото време съм аз. От тогава почти нямам снимка без да се усмихвам, СЪС ЗЪБИ! 
Но има още една важна връзка, заради която исках да Ви разкажа историята си.
Оказа се, че всички мои “мъки” всъщност се дължат на друг мой “дефект”. (Пълна съм с такива, знам. 15-годишната аз ми напомня “Каквото -такова”.)
Изкривена носна преграда. А заради нея – почти не дишам през носа. От там – струята, вдишвана през устата “деформира” небцето, от което то става по-тясно и няма място за зъбите. Как звучи, а? Разбира се, всичко обяснявам с мои думи, както мога. Някое медицинско лице може да обясни връзките много по-добре от мен.
Но това е… исках да разкажа как всеки един игнориран от нас проблем – може да доведе до друг. И как от няколко пломби стигнах до брекети, а сега си мисля дали да не направя септопластика, заради възможност от рецидив. А и като мисля за всички тия връзки се чудя дали този намален дебит на дишане през носа не води и до кой знае какво още…
Това е моята история за (без)Опасна красота.
Не е за импланти, не е за отровите около нас. Но мисля, че разбирате защо избрах да я разкажа на Вас и да я споделя с Вас.
Първо, защото имах нужда да разкажа и подредя цялото това изживяване.
Второ, защото знам, че тук ще бъда разбрана и ще получа подкрепа.
Трето, защото смятам, че опитът ми съдържа ценна информация за някои и надявам се – мотивация за други.
Никога не е късно. Пък макар и на 30, да се усмихваш с пълна уста!
Линк за клипчето:
Слагам актуална снимка и изпращам усмивки на всички Ви 
