Красимир Василев: „Дреднаути“ не е за мъже или жени, а за хора, които искат да се разберат

Как ви звучи женска пиеса? Че има ли строго женски и строго мъжки пиеси? Това разбираме от Красимир Василев в моноспектакъла му „Дреднаути. Пиеса за женска публика“ от Евгений Гришковец. Един мъж кани женска публика, с която да си поговори така, както не успява със собствената си жена. Не се оплаква, не търси мъжка подкрепа, надява се на женско разбиране. Дали ще го получи?

Краси Василев е актьор от Драматичен театър-Пловдив. Познат е на публиката от спектакли, като „Възвишение“, „Берлин, Берлин“, „Без кръв“, „Солунските съзаклятници“, „Одисей“, „Дебелянов и ангелите“ и други. В „Дреднаути. Пиеса за женска публика.“ той поднася интимна, силно лична и емоционално наситена изповед на сцената, превръщайки моноспектакъла в преживяване, което докосва темите за любовта, самотата и търсенето на разбиране.

Но за да ни разкрие малко повече какво се крие зад „Дреднаути“, застава пред медията ни.

– Краси, разкажи ни малко повече за пиесата и нейния смисъл.

„Дреднаути“ е пиеса за онези неща, които човек носи в себе си, но трудно изрича. За любовта, която не сме казали навреме. За думите, които са заседнали някъде между сърцето и гърлото.

Това е история за един човек, който търси начин да бъде разбран. Не да бъде оправдан, не да бъде съжаляван – просто разбран. И в този опит той говори понякога объркано, понякога странно… но винаги честно.

Смисълът на пиесата е много човешки – че всички имаме нужда да бъдем чути. И че понякога дори най-несъвършеният опит да кажеш нещо е по-ценен от мълчанието.

– Какво означава „дреднаути“?

Дреднаутите са били огромни военни кораби – символ на сила и мощ. В пиесата обаче „дреднаут“ е нещо съвсем различно. Това е дума-заместител. Дума, зад която стои нещо много по-голямо – „обичам те“, „страх ме е“, „липсваш ми“.

Когато човек не намира точните думи, той казва „дреднаут“. И се надява, че отсреща ще го разберат. „Дреднаут” е дума, която използваме, когато не ни стига смелост да кажем истинската.

– Какво може да каже един мъж на цяла публика от жени, което вече да не са чували?

Може би нищо ново като думи, но по честен начин. Мисля, че жените са чували всичко – обяснения, оправдания, признания. Но рядко чуват несъвършената, неподредена истина. Такава, каквато е в главата на един мъж.

В „Дреднаути“ не става дума да кажеш нещо ново, а да го кажеш истински.

– Това е първият ти моноспектакъл. Чувстваш ли се оголен на сцената, бивайки сам със себе си и зрителите?

Да, и няма как да е иначе. Моноспектакълът те оставя без защита. Няма партньор, няма къде да се скриеш. Всичко минава през теб – всяка пауза, всяка мисъл, всяка грешка. Но точно в това „оголване“ има и нещо много красиво. Защото, когато си сам, започваш да бъдеш по-честен. И към себе си, и към публиката. И ако се получи връзката, тя е много силна. Почти като разговор между близки хора.

– Защо според теб в 21-ви век мъжете и жените все още не могат да намерят общ език?

Може би защото говорим, но не слушаме. И защото често се страхуваме да покажем слабост. А точно там е истинският разговор.

Мъжете се страхуват да бъдат разбрани погрешно. Жените се уморяват да не бъдат разбрани изобщо. И някъде по средата се губи простото човешко желание – да се срещнем.

Истината е, че езикът го има. Просто трябва малко повече смелост, за да го използваме.

– Може ли да се каже, че „Дреднаути“ е изцяло женски спектакъл, или и мъжете има какво да научат от него?

Спектакълът е насочен към жени, но не е само за жени. Мъжете също имат какво да видят в него – защото това е поглед навътре. Към начина, по който мислим, мълчим, бягаме от важните разговори.

А за жените – може би е възможност да надникнат в един свят, който често остава затворен.

В крайна сметка „Дреднаути“ не е за мъже или жени. Той е за хората, които искат да се разберат.

– А какво научи ти от пиесата?

Научих, че най-трудното нещо е простото. Да кажеш: „обичам те“. Да кажеш: „съжалявам“. Да кажеш: „страх ме е“.

Понякога най-важните думи в живота остават неизказани — и точно те тежат най-много. И ако не ги кажеш навреме, рано или късно започваш да ги криеш зад други думи. А понякога те звучат като „дреднаут“.

Следващите дати за „Дреднаути. Пиеса за женска публика.“ в Драматичен театър-Пловдив са 6-ти и 23-ти април

Фотографии: Георги Вачев