Периорбиталната хиперпигментация или тъмните кръгове под очите е много често срещан проблем както сред млади, така и сред възрастни, без значение от типа кожа. Периорбиталната хиперпигментация се появява в следствие на по-голямо производство на меланин под очите и се определя като поява на двустранни хиперхроматични петна и петна, които обикновено засягат долните клепачи. Докато съдържанието на меланин се увеличава, съотношението на насищане с кислород на хемоглобина намалява локално в кожата. Хиперпигментацията може да присъства и върху горните клепачи, маларната област, веждите и съседните области.
Периорбиталната хиперпигментация е многофакторно състояние с естетическо значение и проблеми с качеството на живот. Води до уморен и изтощен вид. Може да е свързано с подлежаща патология, като контактна алергия или полиноза, употреба на медицински лекарства и излагане на слънце. Генетична предразположеност се отчита при около една трета от пациентите. Етиологията на тъмните кръгове е мултифакторна. Загуба на обем и разкъсване, отпуснатост на кожата и полупрозрачна кожа, изразена васкулатура или кръвен застой, прекомерна пигментация, алергия, астма, атопичен дерматит и пролапс на орбиталната мастна тъкан са фактори, допринасящи за появата им. Повърхностната васкулатура и тънката кожа над кръговия мускул на окото е друга важна причина за появата ѝ. Може също да е резултат от разширяване на пигментните демаркационни линии от лицето към инфраорбиталната област.
Обичайната възраст на поява е след пубертета или при млади възрастни и е известно, че разпространението е по-високо при жените в сравнение с мъжете и сред индивидите с по-тъмен цвят на кожата. Известно е, че пигментациятa се влошава със загуба на еластичност на кожата и отлагане на липиди, които съпътстват старостта.
В зависимост от клиничния профил на пигментацията и васкулатурата, видовете тъмни кръгове могат да бъдат класифицирани по следния начин:
Конституционален: Това е най-често срещаният тип, характеризиращ се с появата на извита лента от кафяво-черна пигментация върху кожата на долния клепач, която приблизително наподобява орбиталния ръб и може да засегне и горните клепачи.
Постинфламаторен: Това е вторият най-често срещан тип, при който има наличие на непостоянни кафеникави или сиви пигментационни петна по горния, долния или двата клепача, които показват удебеляване на кожата с хиперпигментация и увеличени кожни гънки, заобиколени от екзематозни петна или папули. Може да има или да няма анамнеза за атопия при пациента или сред членовете на семейството. Може да има свръхчувствителност към козметика, боя за коса или капки за очи
Сенки под очите: Това е третият най-често срещан тип, характеризиращ се с наличието на торбички под очите, дълбоко слъзно корито през медиалната част на инфраорбиталния ръб или тъмна сянка под надвиснал тарзален мускул, който изчезва при пряка слънчева светлина. Обикновено се свързва с отпуснатост на клепача и при повечето пациенти може да се открие положителна фамилна анамнеза. Некоригирана рефрактилна грешка може да доведе до напрежение на екстраорбиталните мускули и по този начин да допринесе за този тип периорбитална пигментация.
Съдов: Този тип се идентифицира чрез синкаво обезцветяване на долния клепач и очевидни синкави вени, които стават по-забележими, когато кожата се разтегне, или наличието на еритема, засягаща най-вече средната страна на долните клепачи, с видими капиляри или телеангиектазии. Повишеното дермално кръвоснабдяване и полупрозрачността на кожата отгоре изглежда са причината за този вид пигментация.
Други: Пигментацията възниква като следствие от няколко други фактора като, отпуснатост на кожата, хормонални смущения, недохранване, хронично заболяване, лишаване от сън, лични навици и др. Обща концепция в обществото е, че тъмните кръгове под очите са симптом единствено на липса на сън или умора, но това твърдение е спорно и не е подкрепено от научни доказателства.
Периобиталните тъмни кръгове се диагностицират клинично. Изследването с лампата на Ууд е полезно за разграничаване между епидермална и дермална пигментация. Ако няма подчертаване на пигмента, тогава тъмните кръгове се дължат на дермална меланинова пигментация или васкуларност. Ако има подчертаване на пигмента, това се дължи на повърхностна меланинова пигментация.
Лечението зависи от причинните фактори, начина на живот, съпътстващите заболявания, фототипа на кожата и ресурсите. Съществуват няколко варианта за премахване на периорбиталните тъмни кръгове – локални, физически и хирургични.
Сред методите за локално приложение широко се използват слънцезащитни продукти и пилинг. Известно е, че третиноинът, витамин С, арбутинът и азелаиновата киселина намаляват пигментацията на меланин. Много различни локални депигментиращи агенти, включващи набор от естествено получени активни вещества като арабиноксилани, α-арбутин, азиатикозид, азелаинова киселина, бета-каротин, босвелиева киселина, кофеин, кризин, куркумин, цианидин-3-глюкозид, d-глюкоронова киселина, дихидрохалкон , дипалмитоил-хидроксипролен, фукоксантин, генистеин, глабридин, b-глюкогалин, хиалуронова киселина, млечна киселина, ликопен, ниацинамид, пикногенол, ретинол, салидрозид и ксименинова киселина демонстрират значителен ефект при третирането на тъмните кръгове. От тях α-арбутин, кофеин, цианидин-3-глюкозид и дихидрохалкон показват най-значителни ползи. Комбинираните продукти, съдържащи смес от активни вещества, са по-добри от продуктите, съдържащи единични активни вещества.
Локалнният подход може да се комбинира с лазери, за да се постигне по-добър резултат. Периорбиталната хиперпигментация, свързана със слъзния канал, може да бъде коригирана чрез дермални пълнители. При пациенти с по-изразени деформации често се прибягва до инжектиране на гел с хиалуронова киселина, калциев хидроксилапатит или автоложна мазнина. Според много специалисти инжектирането на мастна тъкан е най-ефективният вариант за коригиране на тази вдлъбната деформация на орбиталната мазнина, тъй като плътността и консистенцията на мазнината осигуряват естествен вид.
В рамките на терапевтичния арсенал светлинните източници заемат водеща роля в различни форми: импулсна светлина, Q превключени лазери, импулсни лазери с багрило или аблационни лазери.
Импулсната светлина е източник на светлина във видимия спектър с широка дължина на вълната от 500 до 1200 nm. С помощта на филтри може да промени селективността на източника на светлина към различни хромофори, по-специално хемоглобин и меланин. Лазерите с Q-превключвател използват наносекундни импулси с цел премахване най-вече на пигмента. Сред аблативните лазери най-често използваните технологии са ербиев:итриев скандиев галиев гранат и лазери с въглероден диоксид, както фракционирани, така и нефракционирани.
Допълнително начинът на живот се отразява на подобрението и избелването на тъмните кръгове. Това включва набавяне на достатъчно сън, правилно хранене, намаляване на стреса, използване на слънцезащитна козметика, корекция на зрението при очни проблеми, избягване на пушене и прием на алкохол, добра хидратация, ограничаване излагането на алергени и други.
Източници:
– Periorbital Hyperpigmentation—Dark Circles under the Eyes; Treatment Suggestions and Combining Procedures / Aesthetic and Cosmetic Dermatology
– Treatment of periorbital hyperpigmentation using light devices / Archivos de la Sociedad Española de Oftalmología
– Illuminating the shadows: an insight into periorbital hyperpigmentation / Pigment International
Паулина Гегова е актриса, редактор, писател, сценарист и артист. От 2015 година е професионален журналист. Автор е в медиите Информационен портал за НПО в България, MediaCafe, списание “Кактус” и PR в благотворителна организация “Каритас Витания”. Интересува се главно от социална журналистика, култура и изкуство, мода, история и туризъм. Вярва, че красотата и модата са важни, но още по-важно е сами да открием своя стил, без да сме подвластни на тенденции и че не е страшно дори и да не изглеждаме блестящо всеки ден.