Завърнах се… и директно започвам, защото имам толкова много за разказване, а не бива да прекалявам. Към заглавието добавям: специално вино, специална храна и още по-специално „още нещо“.
Настанете се удобно, сипете си чаша от любимото вино – пийте бавно, насладете му се. Добавете и малко хубаво сирене или кашкавал за финес. По-нататък ще разберете защо…
Моите истории започват с предистория. Без нея не може човек да вникне напълно. Така че започвам оттам, че съм голям фен на изкуството на шеф Севда Димитрова. Наричам го „изкуство“, защото за мен тя е художник, който рисува с храна – поднася ни шедьоври от вкусове, комбинации и различни нотки. В момента тя се наслаждава на живота – както самата каза – и си почива от дългите работни дни. Но за специални поводи и събития имаме възможността отново да се насладим на кулинарните ѝ картини. Ahora е името на ресторанта на шеф Димитрова. От публикация в социалните мрежи разбрах, че в момента има брънч меню всяка събота и неделя в Cellar 52 Wine Bar, който се намира в София. Магазин и бар на вина с история, душа и произход. При тях може да откриете селекция на вина от цял свят.
Юли месец имах резервация за обяд, но поради съвпадение със събитието „Голямата маса“, тя отпадна. Бях малко разочарована, но си казах, че ще дойде и друг момент за моя брънч. През септември вече бях категорична – директно се обадих, за да си запазя маса. Твърдо бях решила, че на 20.09 ще съм в Cellar 52. Но… един мъжки глас отсреща ми каза, че и този уикенд ще пропуснат брънча – отново заради участие в Голямата маса. Усетих лека нотка на раздразнение в собствения си глас, но господинът отсреща не се поддаде – напротив, с търпение и чар ме покани на самото събитие. Интуицията ми прошепна, че явно тази „Голяма маса“ иска да седна на нея. Казах му го още в разговора – и така, с телефонно запознанство с Алекс, си обещахме да се видим в събота.
Речено – сторено. С моя господин се озовахме на събитието. Той е ценител на хубавото вино и скъпо уиски, така че много се зарадва на организираната програма. А Алекс не само че ме позна – ами и ни почерпи с чаша вино в знак на извинение за пропуснатия брънч.
Край? Е, не точно. По надолу ще разберете какво означава „ още нещо“
Ще ви споделя, че още докато бях на Голямата маса в София, в главата ми се появи идея – за същото събитие, но в Пловдив. Вече го виждам – голяма маса в центъра, хубава храна, вино, споделени емоции. Очаквайте го! С подкрепа от организаторите, пловдивската буржоазия, кметството, общината, министерства и всички нужни – Голямата маса – Пловдив ще се случи. Казвам ви го! Все пак, нали сме Майна Таун – и ние сме актуални.
Връщаме се в днешно време – октомври е. Ако следите рубриката, знаете, че обичам динамиката, спонтанността и приключенията. Това си е моята запазена марка. Андреана – белята, както казва мистър Грозданов (мъжът ми). Сега ще ви разкажа за последното ни преживяване, което чаках от месеци и което се появи от нищото.
Специалната вечер.
Cellar 52 Wine Bar организира винена дегустация – по-скоро ритуал, отколкото вечеря. Темата: биодинамични вина и ръчно приготвени кашкавали от Poliana Bio, съчетани с храна от Ahora by Севда Димитрова. За вечерята разбрах няколко часа по-рано. Същият ден – четвъртък, в 12:30 ч. запазих последните две места. А в 19:00 ч. вече трябваше да сме там. А на следващия ден летим за почивка в Турция! Няма да ви разказвам как за 1 час се оправяха багаж за море, за дъжд и студ в София, тоалет за вечеря, резервация за нощувка, задръстване на магистралата и всичко друго… Но в 18:55 ч. бяхме пред вратата. Посрещнаха ни топло и ни настаниха на голяма маса, бяха подредени елементи от вечерята, а пред всяко място – бял лист и химикал. Гостите пристигаха един по един. Аз – затаила дъх.
Появи се домакинът на вечерта – собственикът и основател на био ферма Поляна – Мартин Ганев. Имаше екран, на който той ни представи историята си – откъде е започнал, как е спал на поляната в палатка зимата на 2009г., как трябва да си партньор с природата. Разказани за хората, с които е работил и научил толкова много, и за онези, с които работи сега. С чар и автентичност ни пренесе във фермата, в която се произвеждат и отглеждат разнообразие от древни зърна като лимец, черен лимец, спелта, пшеница и др., а също така имат и орехи, бадеми, нахут, леща, билки, мляко, мед и не на последно място винено грозде и др. Отглеждат предимно крави, овце, кози и малко кокошки. Фермата се намира в село Поляна, Странджа планина. Сподели и забавни истории – за дивите животни, които са част от ежедневието там. За лисичката, която се показва на прозореца. За живото вино и прекрасната храна.
Започна и нашата дегустация – първо живо оранжево вино, което лично аз много харесах. Не пия много алкохол, но това беше… прекрасно. Гледах г-н Ганев как върти чашата, как вдъхва аромата, как разказва за виното, все едно е живо същество. И наистина е такова. Шеф Севда Димитрова се включи и ни представи вечерята – красиво, емоционално, с внимание към всяко ястие. Съчетани перфектно с петте вина, които дегустирахме – две оранжеви, три червени. Към виното имаше история – за гроздето, за процеса, кой го прави, какъв е дизайнът на бутилката (създаден от дъщерята на г-н Ганев), различен, уникален, завършек на една истинска история в бутилка.
Опитахме и два вида ръчно приготвен кашкавал от ферма Поляна – истински, вкусен, натурален. Червените вина – както каза фермера – са с мъжка енергия. Всяко следващо – по-силно, по-дълбоко, по-различно. Като мъжете. Моето любимо? Cabernet Sauvignon & Cabernet Franc 2022, спечелило награда на DiVino 2024 за натурално вино. Е, не е случаен изборът ми.
Ако дотук сте забравили да отпиете от чашата си – сега е моментът. Радвам се, че четете. И ще се радвам още повече, ако този мой разказ ви вдъхнови да си купите поне една бутилка живо вино от био ферма Поляна. И не бързайте. Тези вина се отварят днес, пият се утре и не се държат повече от 2-3 дни /но все пак е въпрос на лична преценка/.
Малка изненада Като закачка, шеф Димитрова и нейният су-шеф ни бяха подготвили „маслинки“, които не бяха маслинки. Повече няма да издам – трябва сами да ги опитате.
Цялата концепция на вечерта беше споделянето – на храна, на истории, на спомени. И точно това я направи толкова автентична и специална за мен. Да споделяме не само храна, а и спомени. Спомени като тези, които г-н Мартин Ганев ни разказа – незабравими. Съветите, които ни даде – безценни. Времето, което отдели на всеки гост – лично и истинско. А шеф Севда ми подари топла прегръдка, защото усети истинската ми благодарност за цялото преживяване. Алекс и екипа на Cellar 52 – уважение за прецизността, стила и приятелското отношение.
Финал Това е, драги читатели. Какво друго да добавя, освен цитат от Антон Его, кулинарният критик от филмчето „Рататуй“– онова, което вдъхнови и името на моята рубрика: „Аз не харесвам храната. Аз я обожавам!“ А сега обожавам и живото вино от Поляна. Това си е от мен. И ако ви се струва, че този разказ не е съвсем в мой стил – сега ще ви опровергая. На четвъртата чаша червено вино, най-отлежалото от всички, усетих, че ми има нещо на главата. Ха-ха-ха. Но ми беше толкова хубаво, душата ми сияеше. Нямаше как да пропусна финала на тази специална вечер с Последното вино, което беше течно кадифе с шоколад. Уникално.
Моята история не е наръчник, а покана – да преживеете мястото по свой начин.
До следващото приключение,
Андреана
П. С. А какво направи мистър инж. Грозданов?
Опустоши храната на цялата маса, изяде цял хляб, изпи всичкото вино…
После купи още пет бутилки, стана, усмихна се и си тръгна – доволен, щастлив и, без съмнение, човек с вкус.
КОНТАКТИ
CELLAR 52 – Str. Oborishte 52, Sofia, Bulgaria 1505
ПОЛЯНА-БИО ФЕРМА
ШЕФ СЕВДА ДИМИТРОВА
РЕСТОРАНТ AHORA
Андреана е любител на истории, разказани във вкусове и атмосфери. Вдъхновена от приключения и открития, тя търси местата, които разказват своите собствени истории чрез храна и култура. Всяка препоръка за нея е лично пътешествие, което споделя с чувство за стил и чиста естетика. В нейния подход няма претенция – само автентичност и вдъхновение.