Хем евтинджос – хем вкусно

История за принцеси, скара и една дама, която върти павилион като генерал

Ураа! Пак съм аз, пак съм тук – за щастие Beautyfeed все още не ми е затворил устата, така че мога да си дърдоря на воля!

Пак ще ви питам – как сте, бе, хора? Гледам, някои от вас още се дърпат да си въведат имейла… Брей, голяма работа сте – кефите ме! Така се прави, да ви кажа! (И аз не съм го въвела, пък съм част от екипа. Не ме следвайте за пример – дайте си имейла!)

Иии… сега да започвам.

Първо, за тези, които сега отварят дзъркелите и не знаят коя съм – казвам се Андреана и обичам да обикалям по разни местенца за хапване и пийване. Повечето са манджорно, защото рядко пия нещо с алкохол. Най-много половин коктейл да си позволя – че нещо ми става на главата и почвам да казвам на „яйца по Бенедикт“ – Очи Бенедикт. 😉 (Друга история.)

Другото е, че си говоря много – и споделям с вас тези места и малка част от историите зад тях.

Принцеси, кебапчета и пластмасови столове

Днес ще си говорим за едно малко по-различно място. Не е fancy, не е „инстаграмско“, не е скъпо. Даже е направо евтинджос – но! Това не значи, че не е вкусно.

Някой може да си каже: „Ама ти нали беше с претенции?“, и да, вярно е – все пак уж се водя кулинарен критик. Но това не значи, че ям само по лъскави ресторанти и деликатеси. Напротив – харесвам и  обикновени местенца, стига да си заслужават.

И това павилионче в Пазарджик определено си заслужава.

Намира се на жп гарата , съществува там от 25  години, и клиентелата е ясна – шофьори, работници, хора с малко време и голям апетит.

Моят колега чат-пат взимаше детето си с него на работа, и когато пътуваха до Пазарджик, задължителна спирка им беше точно това място – за да му купи принцеса. Всеки път! Брей, казвам си аз – каква е тази принцеса, че чак да стане традиция? Ама нали съм голяма пощянка – щом чуя нещо такова, трябва да ида, да видя, да опитам. Дали наистина е толкова вкусна, колкото я изкарват? Била съм на това място преди, но не помня да съм хапвала – май само вода си бях взела.

Влизаме в играта

Павилионът е червен, с няколко пластмасови масички отпред. Поръчва се през малко прозорче – тип „от щанда за банички“ – но аз избрах да вляза вътре.

Менюто е семпло и ясно:

• кебапчета, кюфтенца и наденички на скара;
• пържени картофки;
• салатка;
• принцеси – с кайма или с кашкавал;
• задължително – люта чушка за отгоре.

Бях тръгнала за принцеса, ама като ми замириса на скара… Поръчах си две кебапчета с картофки(тогава хапвах мръви). Настаних се вътре – на бара, и почнах да наблюдавам процеса.

Зад гишето: Черната и Русата. Черната върти мястото откакто съществува обектът– тя е кралицата на скарата. Русата е помощничката ѝ – машината не спира, а потокът от клиенти е безкраен.

Храната се съхранява в стъклени съдове, но бързо се изчерпва – всичко се приготвя на момента. Принцесата, ако я поръчаш, изисква около 4-5 минути за печене. (Никой не мрънка – чакат си .)

Моето хапване и разговорите

Яденето ми дойде за нула време. Опитах се да платя веднага – не ми дадоха. „След като се нахраниш.“

Вкуснооо… лютичко, чубричка от бурканче отстрани… ммм… Топках си, наблюдавам си и си подслушвам, когато по едно време те самите ме заговориха. Според мен бяха леко озадачени – как така такъв индивид като мен се е озовал тук? Сред кебапчетата, пластмасовите столове и скарата. Хахаха,ами -гладна съм, затова! Явно съм малко по-различна от обичайната им клиентела. (Пък и съм запомняща се, да си го кажем направо! 😄)

Разприказвахме се. Разказаха ми как смогват, какво се приготвя, как семейството ѝ също се храни оттам. Всичко си вървеше – чиниите се изпразниха, платих… 6,60 лв. Моля?! Толкова вкусно за под 7 лв? Направо им казах: „Много е евтино, бе!“ А те: „При нас е така.“

Принцесата (и завръщането)

Не мина много време и пак се озовах там – вече решена да пробвам прочутата принцеса.

Познайте какво? Пак си поръчах кебапчетата 😄 А принцесата – за вкъщи.

Настаних се на моето място. До мен – един господин. Поръчвам си, той подмята нещо от сорта на  – да внимава как ще ми сготви, щото може да не ми хареса. Ани/генералски/ веднага го поряза:

„Тя не е от онези с претенциите. Сяда си и си изяжда всичко.“

Той млъкна. След 5 минути си тръгна.

Продължихме да си говорим. Милейди ми сподели, че всичко си готви сама, за себе си и за семейството си. Обясни ми, че у дома, ако някой е гладен, или си готви сам, или просто идва направо при мама. Въпреки че е евтино – качеството е реално. Хигиената също – всичко се сервира със щипки, чисти съдове и прибори за еднократна употреба.

И все пак – принцесата!

Опитах я – тази само с кашкавал и щедро поръсена с чубрица. Много ми хареса. Ако добавиш и картофки – цялата порция излиза 5 лв.

ЕМИ КАКВО ДА ВИ КАЖА, ХОРА?!

За 5 лв може да се нахраниш, и то вкусно! Ако не ви се седи там – вземете си за вкъщи и отидете на парка „Острова“ да си похапнете. Ама не забравяйте и кебапчетата!

Финалната хапка

Та така – има ги и тези места. Не всичко трябва да е лукс, не всичко е за Instagram. Понякога душата ти има нужда от нещо евтино, истинско и топло. Не се срамувайте – и да сте някой по-богат, гладът си е глад. 😉

Моята история не е наръчник, а покана – да преживеете мястото по свой начин.

Следващото място вече ме чака. Вие само четете – аз ще ям. 😄

– АНДРЕАНА