Глицеринови сапуни – истинската грижа за кожата

Глицеринът (наричан още глицерол) е трихидрокси алкохол, включван от много години в локални дерматологични продукти. Той е безцветна и тежка течност, без мирис и със сладникав вкус и лесно разтворим във вода. Произвежда се от триглицеридите, чиито основен източник са животински мазнини, грес, рибено масло и растителни масла. Поради наличието на полихидроксилна структура на глицерола могат да бъдат произведени различни ценни съединения по няколко каталитични пътя. Сред тях са млечната киселина, акрилова киселина, дихидроксиацетон, глицерол карбонат и 1,3-пропандиол. Глицеринът е хюмектант (овлажняващ агент), което означава, че абсорбира влагата, затова е забранен за вътрешна употреба. Върху кожата обаче ефектът е именно обратен – oвлажнителите привличат влагата от въздуха и по-дълбоките ѝ пластове, след което я свързват и задържат на мястото на приложение, или по-точно епидермиса.

В проучване от 2016 година, проведено от индийски дерматолози, се споменава, че глицеринът е овлажнителят с най-голяма ефикасност, що се касае хидратацията на епидермиса, като се нарежда дори пред алоето, хиалуроновата киселина, млечната киселина и гликоловата киселина.

В козметичната индустрия се използва още като успокояващо и противовъзпалително средство. Ендогенният глицерол играе важна роля не само в хидратацията, но и в еластичността и възстановяването на епидермалната бариера. Също така в инхибирането на липидния фазов преход на роговия слой, в защитата срещу дразнещи стимули, в засилването на десмозомното разграждане и ускоряването на заздравяването на рани, индуцирането на пролиферацията на кератиноцитите и намаляване интензивността на меланина. Доказан е дори антимикробен ефект. Локалното приложение на продукти, съдържащи глицерол, подобрява свойствата на кожата при заболявания, характеризиращи се с ксероза и нарушена функция на епидермалната бариера, като атопичен дерматит. Увеличаването на епидермалната хидратация от глицерол е критично при кожни състояния, влошени от сухи и студени условия на околната среда, например зимна ксероза.

Нарушенията на сухата кожа са предизвикани от сложни взаимодействия между фактори на околната среда и индивидуални фактори. Различни фактори, които допринасят, са ниска температура на околната среда, ниска влажност, излагане на химикали, микроорганизми, стареене и психологически стрес, атопичен дерматит и екземи.

Затова той е основна съставка в много сапуни, определящи ги в отделна категория – глицеринови сапуни, появили се преди повече от 200 години. Мазнините и маслата за сапун са съединения на глицерин и мастна киселина. Когато маслата се смесят с алкали, те образуват глицерин и натриева сол на мастната киселина. Наличието на глицерин е отговорно за омекотяването на сапуна и в зависимост от желаното качество на крайния продукт, може да бъде в различни количества. Най-доброто количество е между 5% и 20% от общата маса на една бройка сапун. Излишният глицерин се отстранява и този процес, наричан сушене, прави сапуна достатъчно твърд, за да образува различна форма. Добавянето на солена вода за разтваряне на глицерин и утаяване на сапуна формира основата на този процес.

Цветът на глицериновите сапуни варира от прозрачен до мътен. Една от основните специфики на глицериновите сапуни е, че те не съдържат алкохолни вещества или други химични съставки, поради което не изсушават кожата и са подходящи за ежедневна употреба. Изцяло натурални са, произвеждат се по студен процес, проявяват повишена стабилност за дългосрочно съхранение и задържат много по-добре добавените ароматни и/или етерични масла. Това се дължи на факта, че глицеринът е чудесен емулгатор за разпръскване на маслено активното вещество в неговия течен съставител.

Производните на глицерола се използват за различни цели в козметиката. Например гликол с въглеводородна верига и/или хидроксилиран естер е съставка в козметиката за кожа, която подсилва естествения ѝ телесен оттенък. За разлика от сапуните от мас, pH-то на глицериновите сапуни е неутрално, подобно на това на водата, поради което са подходящи за чувствителна кожа и такава, страдаща от дерматологични проблеми, като розацея, напукване, лющене и други.

Друг положителен ефект от глицериновите сапуни е, че те не отмиват естествените масла, които кожата ни отделя, а ги задържат, без да подпомагат производството на свръх себум. Не на последно място, поддържат естествения баланс и спомагат за по-бавното стареене на клетките, което прави кожата да изглежда по-млада, здрава и гладка. Хидратиращият ефект изравнява долните ръбове на кожния контур. Овлажняващото действие на емолиентите се проявява максимум 30 мин. – 1 час след употребата им и обикновено продължава до 4 часа.

Те имат доказано противовъзпалително, антимитотично, противосърбежно и фото защитно действие. Поради качествата си са подходящи за всякакъв тип кожа, за тяло, лице, ръце, ходила. Пълна смесимост на глицерина с вода, коразтворимите му свойства и вискозитет правят глицериновите сапуни подходящи и за коса, като спомагат възстановяването на нормалното ниво на влагата или структурната цялост на увредения косъм. Когато говорим за глицеринов сапун за коса обаче, трябва да вземем предвид, че те образуват по-малко пяна, в сравнение с химичните сапуни, така че е необходимо да потърсим формула с повече пенител.

Овлажняващите глицеринови сапуни са едни от най-предписваните продукти в дерматологичната практика, като допълнителна грижа към основното лечение на дерматозата (включително и проблеми с ноктите).

Източници:

– Glycerol In Food, Cosmetics And Pharmaceutical Industries: Basics And New Applications / INTERNATIONAL JOURNAL OF SCIENTIFIC & TECHNOLOGY RESEARCH

– RECOVERY OF GLYCERINE FROM SPENT PALM KERNEL SOAP AND PALM OIL SOAP LYE / International Journal of Engineering & Technology

– Moisturizers: The Slippery Road / Indian Journal of Dermatology