Автор на статията: Паулина Гегова
Елена Петрова е една от най-популярните актриси на родния театър и кино. Родена е през 1975 г. в София. Завършва театралния клас „4 х С“ при Николай Георгиев, след което Кино и телевизионна режисура в Нов български университет. През годините е също водеща на няколко шоу програми, рекламно лице на различни брандове, както и посланик на добра воля на УНИЦЕФ в България. През месец август Елена ще гостува в Пловдив с две постановки – „Робин Худ“ на 13 август на Античния театър, което ще е премиера за града ни. Следват Сливен на 14 август, Велико Търново на 15-и и Поморие на 16-и. А на 21 август ще се играе „Осъдени души“ на Лятно кино „Орфей“. И двете постановки са дело на Драматично-куклен театър „Васил Друмев” – Шумен, с режисьор Бойко Илиев и главен сценичен партньор – Ники Илиев.
Часове преди „Робин Худ“ разговаряме с Елена за изкуството и ролята на жената в него.
– Елена, на 13 август ще гостувате в Пловдив с „Робин Худ. Разкажете ни повече за постановката и какви общи черти открихте с лейди Мериан.
„Робин Худ“ е силно романтична провокация, която се появи миналото лято като предложение от директора на ДКТ – Шумен към режисьора Бойко Илиев. Съществуват страшно много текстове върху легендата за Робин Худ, много автори са работили по темата за този емблематичен средновековен герой. Самата аз открих и предложих случки и исторически факти, които вкарахме в драматизацията. Идеята на спектакъла е свързана с физическата подготовка, която Ники така или иначе притежава. Аз реших, че трябва да съм на ниво, и се научих да се бия с меч, за да съм достоен партньор на Робин Худ, защото лейди Мериан е колкото романтична, толкова и силна жена. Именно в това се състои добрата връзка между тях – той може да разчита на нея като на равен. Тя не е от миловидните, капризни жени от богат род, които просто искат да се омъжат по сметка или любов. Напротив – тя е събирателен образ на силната жена, готова да се опълчи на системата, готова да избяга, да зачеркне себе си, да наруши принципите на обществото си, да се опълчи на баща си, да се бори за своята любов. За първи път си партнирахме с Ники в “Осъдени души”. Вече се познаваме добре и това ни позволи бързо да разработим взаимоотношения между героите си.
В постановката участва почти целият актьорски състав на театъра. Колегите са прекрасни, всеотдайни, енергични, внимателни, коректни към професията, с хубаво чувство към спектакъла и нас, като гост-изпълнители. Хубаво е, че ще покажем таланта им в различни градове. Това е много важно, защото те не бива да останат артисти без лице. Заслужават да бъдат оценени наравно с артистите от софийските театри. За нас ще бъде чест да играем на Античния театър в Пловдив. Усещането и атмосферата там са божествени, дори вселенски.
– Какво предизвикателство бе „Робин Худ“ за Вас?
Предизвикателството бе как в това изключително материално, консуматорско и технологично време да прокараме нишката на романтизма – на романтичната любов и романтичното възприятие за света, които са дефицит в днешно време. В началото на работния процес се притеснявахме, че ще звучим наивно, но за да бъдеш романтичен, няма как да не си наивен. А наивността е толкова искрена, толкова свободна и истинска, когато идва от сърцето и ти живееш в нея. Беше трудно да префасонираме себе си, за да изкараме този романтизъм, който да е толкова достоверен, че хората да ни повярват и да тръгнат с нас в тази приказка.
В крайна сметка, мисля, че успяхме да ги накараме да се вълнуват. Защото, макар времето да се е променило, хората се борят за едни и същи неща – за справедливост, за вяра, за надежда, за човешката си същност, за любовта си. Днес имаме нужда от тези ценности.
– От другата страна стоят „Осъдени души“ и Фани Хорн. Доста различна като епоха, сюжет и култура пиеса.
Бих казала, че Фани ми е по-близка. Обичам дълбоко емоционални, почти разпаднали се героини. Обичам да изследвам тази бездна, в която попадат, и която ги засмуква все повече и повече. Работата по пиесата беше много интересна, защото откриваме Фани напълно изгубена, унищожена, разпадната на съставните си части. Тя също притежава сила, но от позицията на жена, която много добре заявява себе си, много добре стои в живота и знае какво иска. Минава през него буреносно, пред нея няма пречки, изключително въздействаща е върху мъжете. Ако пожелае някой, просто ще го има. Докато в един момент вижда Рикардо Ередия и цялата ѝ същност се преобръща. Тя казва: „Този монах трябва да ми принадлежи“.
Оттук нататък започва да се стреми да спечели любовта му и решава, като едно разглезено момиче, да замине и да се хвърли в умиращия лагер, без да си представя в какво ще попадне. Тази изпепеляваща любов се развива на фона на гражданската война в Испания. Всъщност войната, която се разиграва в душите на главните персонажи, е по-опасна от болестта, смъртта и греха. В „Осъдени души“ отново са заложени битката за вярата и справедливостта, прошката, любовта като жертва и изкупление.
– Има ли героиня, в която все още мечтаете да се превъплътите? Силен, нежен или крехък персонаж, до който съдбата не Ви е довела?
Роли, които разбирам и бих искала да изиграя, но не съм имала този шанс, са Ирина от „Тютюн“ и Ана Каренина. Мечтала съм и съм мислила върху тези образи, но с годините човек се разминава с много неща. Разминава се с хора, с мечти, със срещи. Свикнала съм с тези разминавания. Вярвам, че една роля пристига при теб, когато е дошло времето, когато си готов. Колкото и да преследваш ролята, тя винаги ще бяга, ако не си подходящ за нея.
Сега ни предстои създаването на много хубав лиричен спектакъл върху любовната лирика на големите ни български поети, в колаборация с Русенската филхармония и Янко Лозанов.
– BeautyFeed е медия, посветена на красотата – не само външната, но и вътрешна. Коя е най-красивата черта в характера на една жена според Вас?
Аз смятам, че най-голямото оръжие на жената е в нейната женственост и нежност. В това да не губи женското си начало, да не се опитва да се състезава с мъжа, да не се опитва да го преодолява, прескача или унижава. Мъжът трябва да ни подкрепя, да ни обича, да стои достойно до нас, както и ние до него. Ние сме самодиви, нимфи, амазонки, прелъстителки, богини, майки, музи, императрици, видения, ябълки на раздора. Всичко това е вътре в жената и тя трябва да го изважда тогава, когато е необходимо. В последните години наблюдавам една агресивност, една ожесточеност, една демонстрация, която ме удивлява. Това не е женското начало.
В този ред на мисли, най-хубавото нещо в жената би трябвало да е цялостното излъчване на очите. Очите са изворът на всичко, случващо се отвътре. Ако работиш върху вътрешната си красота, ако я подхранваш и хидратираш, няма как тя да не излезе навън. Опаковката няма никакво значение, ако съдържанието е едно и също. Несъмнено ние сме много по-сложни, като същества. Жената е шедьовърът на природата, но всяка богиня има нужда от своя бог.
– Лесно ли е за доказала се актриса в България, която постоянно е на път, съчетава работата със семейството, да поддържа здравето и визията си, които неизменно са свързани? Всички знаем, че турнетата и репетициите водят след себе си недоспиване, изтощение, често нервни ситуации.
Разбира се, като всяка жена, и аз се грижа за себе си. Най-вече работя върху личностното си развитие. С годините се научих бързо и целенасочено да балансирам върху всичко, с което се занимавам, без да губя време, защото времето е най-ценният ресурс и единственият начин да го спечелиш е да вървиш паралелно с него. Затова се опитвам да намирам по малко време за себе си. Много обичам планината. Там се чувствам свободна, вдъхновена, притихнала и смирена. Също така да спортувам. Не ходя на фитнес, но тичам. Като цяло обичам да оставам сама със себе си, за да чуя мислите си. Естествено, ежедневните трудности и препятствия са на лице, но трябва да се научиш да съхраняваш себе си.
От друга страна, много ме балансира работата с УНИЦЕФ и с другите асоциации. Подкрепям центрове за деца с аутизъм, срещам се с деца от аутистичния спектър и родителите им, помагам в различни кампании на Сдружение „Аутизъм днес“. Това са дейности, които ме обръщат с хастара навън, стискат ме за гушата, тъй като има чудовищни случи, свързани с насилие. Но всичко това ме прави малко по-добър човек. И когато си дам сметка колко трудно е за тези семейства, как няма какво да направят, за да променят съдбата си, разбирам, че съм благословена с прекрасно семейство, с прекрасни колеги и работа, която обичам. Тогава сменям гледната си точка и се връщам обратно на земята.
– Ние много държим и на благородните каузи, а Вие сте посланик на УНИЦЕФ за България. Какви важни мисии предстоят през настоящата година? Как могат хората да се включат?
През септември предстои да организираме голям благотворителен търг в помощ на каузите на УНИЦЕФ. Ще представим актуалните каузи, както и тези, продължаващи от последните години – зона закрила за домашното насилие, агресията в училище, менталното здраве в училище и други. Предстои да обявим официалната информация как и къде могат да се включат хората. Ще последват няколко големи информационни кампании за подпомагане на различни деца и семейства от уязвими групи. Моите усилия са насочени главно към децата в училище и към превенцията срещу агресията, тъй като данните са потресаващи.
Със Сдружение „Аутизъм днес“ пък ще организираме голяма благотворителна кампания за ремонт на АВА Център за деца с аутизъм, който предстои да се открие във Враца, с помощта на Общината, която предостави сградата. В Северна България има много деца, които чакат за терапии и качествени терапевти и не можем да продължаваме да се преструваме, че те не съществуват.
Паулина Гегова е актриса, редактор, писател, сценарист и артист. От 2015 година е професионален журналист. Автор е в медиите Информационен портал за НПО в България, MediaCafe, списание “Кактус” и PR в благотворителна организация “Каритас Витания”. Интересува се главно от социална журналистика, култура и изкуство, мода, история и туризъм. Вярва, че красотата и модата са важни, но още по-важно е сами да открием своя стил, без да сме подвластни на тенденции и че не е страшно дори и да не изглеждаме блестящо всеки ден.