Елена Филипова – първият преподавател по японски език в пловдивско училище

В рубриката „Жените под тепетата“ ви запознаваме с дамите, които не само се развиват в града под тепетата, но развиват и самия град. Чрез труда си, таланта, благородството, смелостта, инициативността си. Жени, оставящи своя отпечатък в обществения живот.

Елена Филипова е впечатляваща жена, преподавател и активист. Тя завършва Езикова гимназия – Пазарджик, след това записва Приложна лингвистика (немски и японски език) във Великотърновския университет. През петте години студентство печели стипендия към японското Министерство на образованието и една година учи в университета „Тохоку“ на град Сендай – административен център на префектура Мияги.

След като завършва, работи десет години като преводач по немски език в Международен панаир Пловдив. Знанията ѝ по японски влизат в употреба през 2005 година, когато Панаирът организира участието на България в международното Експо-изложение в префектура Айчи, Нагоя. Тогава Елена е командирована за близо два месеца – за започването и приключването на участието на страната ни като преводач. България се включва с огромен павилион в шестмесечното изложение на тема „Мъдростта на природата“ и прави отново силно впечатление не само с природните си дадености, но и с дегустациите на кисело мляко и сладолед с розова есенция, розовото масло и минералната вода.

След като приключва работа в Международен панаир Пловдив, съдбата я прехвърля в различни немски фирми, докато не идва съдбовният момент от живота ѝ – пълното ѝ отдаване на японската култура и език. Създава клуб за японски език и култура „Ганбаре” (в превод: Никога не се предавай!) и започва да обикаля пловдивските училища с едночасови занимания в седмицата. Преподавала е в ОУ „Княз Александър I“, Национална търговска гимназия, Британско международно училище „Класик“ и ОУ „Д-р Петър Берон“, в което продължава дейност и досега.

От учебната 2025/2026 година става част от екипа на СУ „Св. Климент Охридски“, благодарение на директорката Иванка Василева, която решава да включи японския като факултативен предмет в I, II, III, IV, V и VIII клас. Екипът има амбиция училището да се превърне в първото в града, в което се изучава не само японски, но и китайски и корейски език. Освен това, поради огромния интерес, Елена провежда всяка събота и безплатен курс по японски в СУ „Св. Климент Охридски“, отворен за деца от всички училища и класове в града. Тя преподава на близо 150 деца от училището и на още 40 от безплатния курс. В последствие добавят безплатен съботен курс и по китайски език, воден от младата Бела, родом от Китай.

„Това, което първоначално много ме впечатли, отивайки като студентка в Япония през далечната 1997 година, беше уважението, което японците изпитват към хората около себе си. Високо оценяват всичко, което си постигнал и създал със собствените си ум и ръце. Те са изключително подредени, точни и коректни, никога не закъсняват, поддържат несравнима чистота както в домовете си, така и на обществени места. Неслучайно в Япония кошчетата за боклук по улиците са рядкост и хората спазват всеки ден график какъв отпадък да изнесат, защото ако не изнесат правилния, той няма да бъде вдигнат и ще последват глоби. Затова в часовете по японски ми е изключително важно да учим не само езика, но и да гледаме филми за Япония като общество и правилата в него. Още в първия ни час за годината гледахме филм за японското училище и как децата там сами си чистят класната стая, коридорите, тоалетните, дори учителската стая, как сервират на съучениците си, как се учат на взаимопомощ и работа в екип във всяко отношение. Вече имахме и час, специално посветен на разделното събиране на отпадъците не само в училищата, но и в домовете на японците. Коментирахме колко са чисти улиците им и как дори и децата в детската градина, ако видят боклук на улицата, ще го вдигнат.

Като цяло в часовете по японски език им прожектирам много филми за ежедневието на японските деца и семейства, но и разбира се и за японските традиции и обичаи – например защо японците се покланят и каква е разликата в дълбочината на поклоните, кога и как обличат кимоно, каква е символиката в чаената церемония и икебана, кои са им любимите празници, като например Хинамацури – празника на момичетата или Танго но секку – празника на момчетата. Или Ханами например, който представлява съзерцание и възхита от краткия цъфтеж на вишните през пролетта. Правим много оригами и рисуваме калиграфия. Разбира се, дискутираме и манга, аниме или пък използването на свръх-развитите им технологии, като влакът стрела „Шинкансен“, роботите и т.н.

Посветихме седмица на Васил Левски и на мен ми хрумна да го сравним със самураите. Ценностите като чест, дълг, храброст, морал и вярност се оказаха общи, а те продължават да се издигат на пиедестал и в модерна Япония. Говорихме и за японския самурай Ямазава, сражавал се край Плевен за нашето освобождение в Руско-турската освободителна война през 1877 г., за който повечето деца не знаеха и бяха много впечатлени.

Отбелязахме и рождения ден на японския император Нарухито и говорихме много за императорското семейство и за управлението на страната в момента от г-жа Санае Такаичи, първата жена министър-председател в историята на Япония.

Децата в училище с желание се включват със собствени проекти по най-различни теми. Тази седмица очаквам проекти за японската гейша, японската храна, йошуку-изкуството да манифестираш и шинрин-йоку-горското къпане.

Не на последно място, искам да спомена, че японците имат изключителен респект и уважение към учителите – нещо, което в България отдавна липсва, и се опитвам да обясня на децата, на които преподавам, колко е важно всичко това“, разказва Елена.

Интересна атракция в училището е истинската японска градина „Аригато“, създадена през пролетта на 2025-а от директора Иванка Василева, председателя на Фондация „Творци на надеждата“ – Микеле Санторелли, и доц. д-р Атанас Владиков – главен експерт „Международни мрежи“ в ПУ „П. Хилендарски“. В градината има засадени пет вида сакура, бамбук, японски бор и японски клен. Поставени са каменен фенер, порта тори-и, камъни, олицетворяващи планините, и е изрисувана стена с един от символите на страната – величествената планина-вулкан Фуджи.

И този април в училището ще се проведе второто специално тържество за посрещане и съзерцание на вишневия цъфтеж Ханами. В него децата, изучаващи японски език, ще рецитират и пеят на тема Пролет и Ханами. Планира се засаждането на още вишни-сакура. Организаторите мечтаят за розови облаци през април като в Япония.

Елена успява не само да обучава учениците, но и да ги включва в различни инициативи, свързани с държавата на изгряващото слънце. Наскоро 10 деца взеха участие на първа копка на японската фирма „Tri-wall“, отворила врати в Индустриалната зона, поздравявайки ги с японската традиционна песен „Сакура“.

През ноември 2025-а, благодарение на японския културен център от София „Кокоро“ в училището се провежда работилница по кинцуги с един от най-известните майстори в Япония – Накамура сенсей.  Кинцуги е изкуство, което превръща счупени съдове в истинско произведение на изкуството чрез лепило със златен прах, но най-вече учи, че красотата е и в несъвършенството и човек трябва да приема грешката като повод за прошка и да продължи напред.

Училището, заедно с г-н Санторелли и доц. Владиков, работят и в посока за включване на Пловдив в Месеца на японската култура през тази година с няколко събития. Разбира се, с изключителното съдействие на посолството на Япония в България.

Елена Филипова не е само учител, тя е и социален активист, заставащ зад множество важни каузи.

„За мен всеки човек трябва да участва в дейности извън дома си, които са в полза на квартала, на града, на страната. Взимам участие в почти всички големи протести, както и в по-малки. Но най-голямата ми лична кауза е ремонтът на 140-годишната Хуманитарна гимназия, която е дом и на ОУ „Княз Александър I“, тъй като децата ми учеха там доскоро. Сградата беше в потресаващо състояние десетилетия наред. Гледайки как тази прекрасна италианска архитектура наПиетро Монтани и средище на Българщината през XIX век като Първа мъжка гимназия, завършена от шест министър-председателя на България и множество велики българи, се руши върху главите на децата и учителите, започнах да пиша жалби и писма до всички възможни институции още през 2018 г. Ходех и на Общински сесии, на които се изказвах за острата нужда от спешна реставрация на тази уникална сграда и свързаната с нея история и най-вече, защото говорим за условията за образование на 2000 деца в XXI век. Дълго време нямаше никаква ответна реакция, докато през 2022 г. на власт дойдоха „Продължаваме промяната/Демократична България“ и отпуснаха 4 млн. лева за стартиране на ремонта на Хуманитарната гимназия“, споделя тя.

Елена силно вярва, че за да вървим напред като народ, всички трябва да гледаме извън собствения си комфорт и да мислим за принос към обществото. Нещо, което е част от понятието Икигай в Япония. Да намираш всеки ден смисъл и причина за твоето съществуване, но и да правиш нещо в полза на обществото! Затова смята, че е изключително важно да развие в учениците чувство за гражданска отговорност. Така възпитава децата си, а личен пример дава със сина си, който взима със себе си през лятната ваканция да боядисва класни стаи както в Хуманитарната гимназия, така и в сегашното ѝ училище.

Още от рубриката Жените под тепетата може да видите ТУК