Деница Димитрова – връзката между театъра, бизнеса и бъдещото поколение

В рубриката „Жените под тепетата“ ви запознаваме с дамите, които не само се развиват в града под тепетата, но развиват и самия град. Чрез труда си, таланта, благородството, смелостта, инициативността си. Жени, оставящи своя отпечатък в обществения живот.

Втората дама, която застава пред „перото ни“, е Деница Димитрова – безспорен професионалист в културния мениджмънт, който съчетава изкуството с бизнес средата, заниманията с деца с HR услугите и медиацията.

ДЕТСТВО

„Пъстро – пиано, вокална, солфеж, таекуондо, спортни танци, опити за поезия, строене на къщи от клони или от сняг (според сезона) в гората пред нас, рисуване на тебеширени къщи до последния детайл в реален размер на гладкия асфалт пред станцията на МС – идеален и за кънки на колела (не ролери), ръбче, криеница… всички игри, за които се сещате отпреди интернет, светулки в буркани, катерене по дървета и по корени по отвесен терен, плетене на венци от маргаритки и великденчета, „нерегламентирани“ детски походи по баири и поляни извън града (не са непозволени, ако вашите не знаят за тях) и още, и още от най-хубавото детство с децата от махалата.“

ОБРАЗОВАНИЕ

„Горд възпитаник на ЕГ „Иван Вазов“ с английски език в най-прекрасния клас, който се събира и до днес почти всяка година.“ Следват 4,5 години в САЩ, където е приета с пълна стипендия в University of Southern Maine, специалност „Комуникация“, посветена на общуването и даваща широк кръг познания и умения в области като психология, бизнес, маркетинг, медии, PR, мениджмънт, лидерство, етикет, речева култура и др. Поради интереса си към езиците избираемо изучава руски, испански, творческо писане, етимология.

„Добре, че съм имала този допълнителен фокус, защото по-късно в България не намериха еквивалент на моята специалност и заради всички езикови предмети успяха да приравнят дипломата ми към „Приложна лингвистика“.

По време на следването си Деница работи на различни позиции в университета, които силно я формират като личност и професионалист – от полицейски патрул на паркингите през рецепционист и пощальон до Resident Assistant (бел. авт. лидерска студентска позиция, чиято цел е да развива и подпомага студентската общност в общежитие). Била е още ковчежник, а по-късно и президент на Асоциацията на чуждестранните студенти, стажант в PR агенция, рецепционист в хотел, дори модел за един ден.

Всички гореизброени и съпътстващите ги тренинги изграждат у Деница административни и лидерски умения, които я подготвят за пътя ѝ нататък. Тя избира този път да бъде към дома. След известно лутане и търсене на професионално призвание, открива своето място под звездите. Или в случая сред звездите.

ТЕАТЪРА

На 25 години, много неочаквано и за самата нея, Деница печели конкурс за заместник-директор на Драматичен театър „Н. Масалитинов“. И остава на тази позиция цели 16 години при двама директори – Емил Бонев и Кръстю Кръстев. По думите ѝ, историята на нейното начало в театъра е толкова необикновена, че на някои им се струва като художествена измислица.

„Отдавна живеем в свят на шуробаджинащина и бартер на услуги, разбирам защо хората не вярват на истории за самостоятелно израстване. Моята е такава. Наложи се да се уча в движение. Всички се държаха чудесно с мен от първия ден, но личеше недоверието им към крехката ми възраст и липсата ми на театрален опит. С времето успях да докажа, че съм на мястото си и вярвам, че съм допринесла съществено за нивото, на което е днес Драматичен театър – Пловдив.“, разказва Деница.

Докато през 2008-2009 екипът им усилено работи по завършването на Камерна зала, тя реализира самостоятелно едно от големите си постижения – както за храма на Мелпомена, така и за града – изграждането на достъп за хора в неравностойно положение до двете зали на театъра. Деница инициира проекта, намира възможност за финансиране, изготвя проектната документация, ангажира архитект, намира фирма-вносител на съоръженията, получава всички одобрения и финансирането. Проектът се осъществява и благодарение на Стефан Данаилов, който, като тогавашен Министър на културата, осигурява средства за дофинансиране, тъй като предоставенито от Агенцията за хора с увреждания не са достатъчни за завършване на средата.

Заслуга на Деница е и днешният облик на разпоредителския екип, даван за пример в цяла България.

„Когато започнах работа в театъра, се смяташе, че всеки може да бъде разпоредител. На много места и до днес се работи с тази нагласа. Аз не мисля така. Много интелигентни и можещи хора не притежават нужните качества. И в това няма нищо лошо – те са добри в други неща.

Първо направих две нововъведения в процеса на подбор – въпросници като част от документите за кандидатстване и ролеви игри по време на интервюто. Разигравахме реалистични сценарии с кандидатите, за да оценим личностните им качества и потенциал, както и съвместимостта им с останалата част от екипа. После разработих норми на поведение за разпоределителите и правила за зрителите. Въведохме изключително стилни униформи, които старателно подбрахме заедно с тогавашния мениджър „Маркетинг“ и настоящ директор на театъра – Сюзанна Арутюнян-Василевска.

Започнахме да провеждаме обучения – първа помощ, противопожарна безопасност, управление на конфликти, заплахи на сигурността, Covid-19 и др. Важна стъпка беше и откриването на щатна позиция за мениджър на екипа – салонен управител. Голяма гордост ми е целият процес по развитие на този екип”, разказва тя.

Когато Деница решава, че е време за нови професионални хоризонти, получава специален подарък от разпоредителите. Младият екип се свързва със Съюза на артистите в България, за да заяви желанието си да закупи статуетка „Икар“, която да ѝ връчи за съществения ѝ принос към българския театър. Съюзът, разбира се, деликатно отказва с подобаващи аргументи, затова екипът ѝ подарява други криле, символизиращи наградата.

Любовта ѝ към езиците и творческото писане срещат любовта ѝ към театъра и Деница започва да превежда пиеси от и на английски език за театри от цялата страна. В последните години превежда и субтитри на английски за пътуващите в чужбина представления на Драматичен театър – Пловдив.

ЗАНИМАНИЯ С ДЕЦА

След като приключва пътя си в театъра, Деница започва да организира тренинги и лагерни формати за деца и младежи, и признава, че това е най-удовлетворяващото нещо, с което някога се е захващала. Заедно с актрисата Радина Думанян разработват два успешни лагерни формата, в които деца и младежи неусетно придобиват социални и житейски умения чрез актьорски задачи, забавни игри и занимания. „Работилница за щастие“ (8-11 г.) и „В търсене на…“ (12-16 г.) се провеждат през лятната ваканция в планината.

През предстоящата пролетна ваканция Деница организира първото издание на „Ваканция с мисия“, която е за деца от I до IV клас. Всеки ден менторите ще бъдат различни и ще водят занимания по теми от своята експертна област – умения за разбирателство, ръчно творчество, актьорско майсторство за увереност, социални умения, аналитично мислене и други.

„Детството днес е много по-различно от нашето – по-тъжно, по-трудно, по-скучно, по-бързо. Опитваме се да внесем лъч светлина. Много от децата се връщат отново и отново, и създават трайни приятелства – изглежда сме на прав път.

Това лято за първи път работих с деца от дом за деца, лишени от родителски грижи. Прекарахме заедно три дни, в които те много ме изненадаха, впечатлиха, вдъхновиха и обогатиха. Надявам се, че е било двупосочно“, споделя с усмивка Деница.

МЕДИАЦИЯ И HR

В създадения от нея бранд за личностно и професионално развитие CarpeDiemy Деница успява да посвети време и на другата си страст, по която е и магистърската ѝ степен – Човешките ресурси. С нея работят български и международни фирми, които ѝ се доверяват за различни HR и организационни процеси, включително медиация. Деница е лицензиран медиатор към Министерство на правосъдието – професия, която много бавно и позакъсняло навлиза в България.

„Медиацията е много по-човешка, евтина и пестяща време алтернатива на съдебното разрешаване на спорове.“

И в допълнение на всичко изброено, когато имат вдъхновение и възможност, тя и актрисата Патриция Пъндева организират събитието „Тя: подкаст на живо“, в който събират вдъхновяващи жени от различни професионални среди.

“Често ме питат защо не се фокусирам само върху едно нещо. Аз обичам пъстротата на живота. В театъра нямах два еднакви дни и нямах ден, в който да правя само едно нещо. Постоянно трябваше да се усъвършенствам в посоки, в които не съм очаквала. Не искам да пропилявам умения, а да ги надграждам, затова палитрата ми е така цветна.“

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЖЕНИТЕ ПОД ТЕПЕТАТА“ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК