Цветелина Цветкова: След „Лейди Гергана“ е време за нови приключения

Цветелина Цветкова е едно от най-колоритните имена в родната литература. Тя направи истински фурор с поредицата „Лейди Гергана“, която чрез силата на хумора предизвиква в ума и душите ни чувства и мисли, които едва ли сме предполагали, че ще бъдат активирани.

Творческият си път, свързан с писане, започва в онлайн списание. Бързо бива забелязана от формата „Пощенска кутия за приказки“. Работила е в няколко български телевизии, а към днешна дата е горд автор на издателство „СофтПрес“.

Цвети говори на северозападняшки (родом е от Видин), мисълта ѝ тече бързо, а цветовете на косата ѝ се менят по-често от правителствата в Парламента. Освен всичко цветно, с което се занимава обаче, тя е и голям радетел за доброто. Участвала е много пъти в различни благотворителни каузи и събития, включително благотворителната коледна вечер, организирана от Schwarzkopf Professional Bulgaria. Не само това, но благодарение на нея са осиновени и не едно бездомни кучета, за което искрено я адмирираме.

Разговаряме с нея именно по тези теми – смеха, творчеството и една зелена жилетка…

– Цвети, коя всъщност е лейди Гергана? Защо Гергана и защо лейди?

Аз съм разказвала историята много пъти. Гергана е, защото трябваше да напиша разказ на тема Гошо и просто така се случи. Лейди е, защото се жени за англичанин. А коя е тя – едно обикновено, необикновено момиче от северозападно село, което просто иска да е щастливо и всички около нея да са добре.

– Реално всички се питат дали историите в книгите са истински случи от твоя живот, или плод на въображението ти.

Животът е най-добрият разказвач на истории, стига да ги виждаш и да си крадеш от тях. Много от историите в моите книги са истински случки. Малко преувеличени, за да са по-смешни, малко доизфантазирани от мен, но всичките подсказани от живота.

– Написала си три книги от поредицата за тази колоритна жена. Вдъхновила ли те е вътрешната ти Гергана за четвърта част?

Поредицата всъщност е трилогия и я приключих с третата част. Понякога човек трябва да знае кога да спре. Мисля, че Лейди Гергана завърши хубаво. Това беше едно чудесно приключение и за мен, и за нея. Време е за нови. Дали ще са северозападни, или не – ще видим.

– Всъщност, какво за теб е да си „пустиняк“?

Пустиняк е толкова много неща. Пустиняк е титла, бих казала. Използва се и в положителен, и в отрицателен смисъл. Пустиняк може да бъде човек, но също така и животно, телевизор и трактор, и дори пътна настилка.

– Знам, че много важна част от живота ти е една зелена жилетка на баба ти, който ти носи късмет. Може ли дреха да носи такъв голям сантимент, че да се превърне в нещо като талисман?

Това е една много специална жилетка. Баба ми наистина е била облечена с нея, когато се е сгодила за дядо ми. Тази история се разказва в моето семейство от уста на уста и има много голямо значение за нас.

– Посветила си и цяла книга на нея, която е извън поредицата „Лейди Гергана“. Разкажи ни за тази друга част от творчеството ти.

„Зелената жилетка“ е книга за любовта. Написах я в много тежък за мен момент. В момент на нелюбов. Реших, че само любовта ни спасява в тези моменти, затова написах книга посветена на нея. Това са историите на обикновените хора, които обичат, който както може. Радвам се, че хората я харесаха и приеха и тази друга моя версия.

– Смяташ ли, че смехът може да излекува всяка болка?

Смехът е голям лечител, факт е. Дори да не може да излекува всяка болка, той със сигурност може да я направи по-поносима. Хубаво е да се смеем, дори когато ни е тежко.

– Къде може да те види публиката скоро и да се посмее заедно с теб?

На 19 февруари в София ще направя едно малко бутиково четене в един разкошен джаз клуб – „In the mood“. Засега е това. В момента съм в период на творене и след това сигурно отново ще тръгна на път да представям книгите.

Фотограф: Ивелина Чолакова