Винаги съм мечтала да отида на концерт със седящи места на голям музикант или група. Не защото не харесвам фестивалната атмосфера, а защото с годините все повече ми се иска просто да седна и да се насладя на музиката – без блъскане, без борба за място и без постоянно да гледам през нечии рамене. Особено когато става дума за артист като Крис Айзък.
Затова, когато разбрах, че той ще гостува в София и концертът ще бъде със седящи места, не се поколебах нито за миг. Купих билетите веднага. Помислих си: „Най-накрая концерт, на който просто ще слушам.“
Вечерта започна с младата изпълнителка Rusita, която подгря публиката със своя характерен стил, преплитащ блус, фънк и R’n’B в алтернативно поп-рок репертоар. След нея на сцената се появи Крис Айзък заедно с музикантите, с които свири вече повече от четири десетилетия.
Още с излизането му пред сцената танцуваха две малки момиченца. Той веднага ги забеляза и започна закачливо да им обръща внимание, без да прекъсва песента. След първите две изпълнения се представи и запозна публиката с групата си. Разказа, че вече 41 години свирят заедно и че това е първият им концерт в София – пропуск, който, по думите му, е трябвало да бъде поправен.
След това благодари на всички, че са дошли да оценят живата музика.
Именно тази реплика ми направи най-силно впечатление. В свят, в който всичко може да бъде гледано онлайн, концертите на големи музиканти остават едно от малките истински събития.
Поглеждайки отново към двете момичета, той се пошегува:
„Не знам какво сте очаквали да видите тази вечер, но това ще бъде семеен концерт.“
И наистина беше.
Още със следващата песен Крис Айзък слезе от сцената и започна да се разхожда сред публиката. Докато пееше, хората вадеха телефоните си, снимаха се с него, а той се усмихваше на всички, сякаш концертът се случваше в малък клуб, а не в голяма арена.
Чухме песни като I Love You Too Much, Somebody’s Crying, Waiting, Wicked Game, Blue Guitar, Life Will Go On и Baby Did a Bad Bad Thing.
„След като никога досега не сме свирили в София, тази вечер ще изсвирим всичко.“ – каза Крис с усмивка.
Умишлено редуваше балади с по-енергични парчета. Когато видя колко силно реагира публиката на по-меланхоличните песни, се пошегува:
„Явно обичате тъжните песни. Значи сте на правилното място.“
Точно когато концертът вървеше към своя край, вече бях приела, че няма да чуя любимата си песен – Black Flowers. И тогава го чух да произнася заглавието.
Подскочих от мястото си. Вдигнах сина си и му казах: „Това е любимата ни песен!“
Крис Айзък изсвири първите ноти, започна първия куплет… и внезапно спря.
„Не, не… твърде е тъжна“,
… каза и премина към следващата песен, с която завърши концерта.
Признавам си, че това малко ме натъжи. Black Flowers е една от най-красивите му песни и много ми се искаше да я чуя на живо.
Но ако трябва да обобщя вечерта с една дума, тя е безупречност.
Безупречен вокал. Безупречни музиканти.
И най-вече – отношение.
Нито за миг концертът не изглеждаше като поредната спирка от турне. Всеки коментар, всяка шега и всяко обръщение към публиката бяха естествени и лични. Имаше усещането, че артистът на сцената наистина иска да бъде там.
И точно това отличава големите музиканти.
Те не просто изпълняват песните си. Те карат публиката да се почувства част от тях.
Крис Айзък определено е един от тези артисти. И ако някога отново имате възможност да го чуете на живо, не се колебайте.
Благодарим на Fest Team, че доведоха този музикант толкова близо до нас. Благодарим на Vidas Art Arena, че бяха домакини!
А за финал и един момент, уловен от фотографа Димитър Алексов за Z-Rock:
Създател и главен редактор на Beautyfeed.org, актриса и дигитален маркетинг специалист. Споделя ревюта, съвети и открития в света на красотата и грижата за кожата.