Anna
Grotesque
Със Стилиана се запознахме на едно ултра мега яко женско събитие преди 110 години! Добре де, преди 5, но от пръв поглед я заобичах, защото е шантава, смела и силна (и може да те набие, ако не я обичаш!). Ония ден докато скролвах морето от котки в хронологията ни се сетих и колко нежна душа има, освен силен юмрук.
Накратко ЗА НЕЯ
Стилиана Ралева съм, занимавам се неща важни за мен, като образование и доброволчество и се уча да шия 😃. Имам компания за онлайн обучение по английски The English Masters, като вярвам, че приспособвам учебният процес към хората, а не обратното. Завършила съм английската в Пловдив с първи език английски и продължих с приложна лингвистика с английски и китайски. Следват поредица от курсове и всичкото алтернативно образование, до което успях да се добера през годините, като Еразъм проекти, членуване в неправителствени организации, като върхът на разнообразните ми интереси беше когато станах парамедик. Доброволческата ми кариера в тази роля включва земетресението в Турция, наводненията в Царево, а от тази година и пожарът покрай Отец Паисиево. Имам мечта някой ден да създам пространство, където хората учат с кеф и любопитство, най-вече млади хора и дечурлиги. Място, което не изисква от тях да стоят неподвижно и да учат наизуст, а което ги провокира и развива. Възнамерявам да ставам все по-наясно как мога да трансформирм образователните процеси в нещо ефективно и приложимо към съвремието ни. На въпросът какъв човек съм се доверявам на майка ми, която казва, че съм чапрашък, който човек трябва да заобича за да хареса.
Имаш ли ритуали, които правиш за себе си?
Да, чета книги и рядко ги довършвам, правя обеци, кроя неща, рисувам, пея и ям безобразия докато гледам сериали, после тичам и компенсирам с чия и ябълки. Напоследък да се отделя от екраните и да правя неща с ръцете си е много важно за мен. Шиенето е новото хоби, в което съм абсолютно некадърна, но пък ми доставя първокласен кеф. Друго, което е не просто важно, а животоспасяващо за мен е да съм далеч от хора. Работя като преподавател и инструктор по долекарска помощ, което изисква много комуникация, която е чудесна, но енергийно изтощаваща на моменти, за това и да живея като Хагрид чат пат ми е важно. Най-добрият ритуал за себегрижа според мен включва време с приятелки, може би водка, може би кафе, също пренебрегване на това да пуснеш пералня и много хубава храна.
Кожа
Започнах доста стандартна рутина със салицилова киселина, ретинол и ниацинамид, в комбинация с пиене на повече вода отколкото кафе и резултатите са впечатляващи. Харесвам продуктите на Inaessentials и изобщо продукти, които са лесни за употреба, не съм фен на сложните продукти или тези, които трябва да изчакваш преди да сложиш други върху тях. Слънцезащита ползвам всеки ден, навсякъде и когато се сетя, новото за мен е, че започнах да ползвам дори когатъсъм пред компютъра, което предстои да се докаже като добра или лоша практика.
Грим
Гримираш ли се? Ако да – какви гримове използваш?
Да, от няколко години насам и е много прекрасно нещо, което правя за себе си. Използвам базова дрогерийна козметика която включва ББ крем с SPF , руж, спирала и молив за вежди. Кълна се в ружа като нещо, което хората трябва да ползват, за да изглеждат живи. Гримът ми дава едни +10 точки увереност и смятам, че в определени ситуации е особено полезен.
Майка ти как се грижи за себе си?
Тайната на майка ми е никога да не прекалява с грима. Тя е мацката с дънки и бяла тениска, която изглежда свежа и си носи усмивката за аксесоар. Триковете и включват да “не се превзема”, както тя казва и да носи спирала навсякъде. От нея съм се научила, че трябва да носиш дрехите, които ти отиват, а не които всички носят. Тя е човекът, който ми показа какви цветове подчертават очите и косата ми, а също и човекът, който ме критикува, когато сгреша със съчетанията. От нея знам, че трябва да разпознаваш какви са твоите си красиви черти и да си ги обичаш, а не да се опитваш да приличаш на някого. Майка ми определено ме научи да ценя индивидуалността си и да държа на критика.
Коса
Грижа се за себе си когато я боядисвам, а тя има нужда от грижа под формата на разнообразни маски след това. Целият ритуал на боядисване е нещо, което ми доставя искрено удоволствие, покрай това разбрах как работи color theory и основите на органичната химия. Нещо, което открих наскоро и беше огромно улеснение за мен е как да я къдря с копринен шал докато спя. Това е може би най-впечатляващото познание, което съм усвоила от интернет 😃 Поради това и почти не ползвам продукти или уреди за стилизиране, с което пък май и помогнах малко да си отдъхне от годините ежедневно изправяне, които и причинявах като тийнейджърка. Що се отнася до козметика за коса, все още търся свещеният граал на шампоаните. Пробвала съм всичко от разнообразни ценови диапазони, но косата ми свиква към продукта след месец и чарът му спира да действа.
Стил
Запазената ми марка е да нося много бижута, всичко което дрънка, има камъчета и кристали е моето. Мисля, че към тях съм най-взискателна, всичко останало по мен е по-скоро фон. Всеки сезон имам някакъв цвят, по който се побърквам и нося само него. Цяло лято бях като последовател на бялото братство, до степен до която трябваше да отида на моминско парти, което беше по-скоро моминска ваканция и тъй като белият цвят беше запазен за булката, аз бях в аитфит криза. Трябваше да поровя доста за да скалъпя ансамбълчета, които избягват снежно-бежовата гама. Сега като се замисля, нещо с което не правя компромис е кройката на дрехата. Случвало ми се е да се влюбя в някоя рокля, на която талията и се пада два сантиметра по-високо отколкото трябва и после я разхождам по шивачи със седмици докато я наглася така че да “заспи” както се казва. Мисля, че все още се издирвам стила, до момента определено съм фен на широки бохо дрехи, но до голяма степен как се обличам зависи от настроението ми. От няколко години се опитвам да достигна нирваната на капсула-гардероба и да знам, че каквото и да хвана ще ми пасва и ще си отива с всичко останало, но мисля че ще си остане непостижимо. С времето осъзнавам, че женското тяло минава през толкова много промени, а женският акъл пък през два пъти повече, че е невъзможно да му угодиш окончателно.
Последни думи
Разбрах, че грижата за себе си е лична отговорност и е важна и подобно на много други инати хора го разбрах по трудния начин. Тялото ни казва доста истини, дори когато умът ни предава и няма как да оцелеем без да се вслушаме в него, а жените си мисля, че имаме специална предразположеност да го чуваме. Проблемът идва от там, че често слушаме другите повече отколкото себе си. Често вярваме на другите, грижим се за другите и забравяме, че и ние сме важни. Имаме го в себе си заложено някак си, за това и е важно да си говорим за себегрижа и спрямо моят опит тези разговори вървят най-добре със сестри по съдба, които могат да ти влязат в положение. Също все повече осъзнавам, че нищо не толкова сериозно и неотложно, че да не може да изчака едно кафе с приятелка.
Контакти:
https://www.facebook.com/englishmasters.learn
0884513933