Българката Ива Йорданова записа страхотен успех за страната ни като стана шампион на световното състезание по латино танци за деца и възрастни – The Summit Championship, провело се преди седмица в Ню Йорк. Ива пребори конкуренцията в категория Бачата 40+ Females Professional, макар да се състезава последна поред в дивизията. С това тя се превръща в първия роден танцьор, извоювал титла на ежегодното състезание. В България няма федерация по латино танци и тя поема финансите за цялата подготовка и логистика сама.
Ива е основател и хореограф на танцова компания „Las Generalisimas“, в която преподава салса, ча-ча и бачата. Интересното е, че е завършила Военна академия „Г.С. Раковски“, както и университет „Харвард“. Освен с танци се е занимавала с частен бизнес и политика. „Las Generalisimas“ съществува както в София, така и в Ню Йорк, поради което тя живее и в двата града.
„Често на хората им е странно, че съчетавам толкова неща. За жалост, у нас професията “танцьорка” се приема много грешно и с предразсъдъци. Смята се, че танцьорките са „пилонаджийки“, затова предпочитам да наричам себе си и момичетата танцови артисти. Поради тази причина съм много внимателна с избора на костюми и хореография. Стремя се да избягвам сексуализиране. Според мен силата и сексуалността на жената не са в това да е разголена и откровено предизвикателна“, споделя Ива.
През седемте години на съществуването си през танцовата компания са преминали над 80 момичета и жени от 18 до 40 години. Преди пет години Ива Йорданова се явява за първи път на The Summit Championship, а преди три основният състав на „Las Generalisimas“ става финалист във формата „България търси талант“. В годините развива и концепция не просто за сценична реализация на спектакли, а и за визуално заснемане и представяне на хореографии, в резултат на което са реализирани девет проекта, някои финансирани от Национален фонд „Култура“.
Фактът, че Ива не е с латиноамерикански произход, е нож с две остриета, особено в Америка. От една страна, тя служи за вдъхновение на останалите и доказва, че с усилена работа, жертви в името на изкуството, правилна мотивация, силен характер и дисциплина всеки може да постигне мечтите си. От друга, неведнъж се е сблъсквала с високомерността на латиноамериканците, които смятат, че няма как да е достатъчно добра и автентична в танцови стилове, създадени именно от тях. Разказва, че единственото място, на което се е чувствала изцяло приета, е Куба, защото народът силно уважава хора, които учат неговата култура.
„Истината е, че танцът чупи бариери – както културно, така и полово. Да не говорим за възрастово. В България все още съществува стигма около това една жена след 35-40-годишна възраст да танцува, да има цели, да бъде активна. Да, аз съм на 40, не съм имунизирана от всичко, с което се сблъсква една дама след определена възраст. Тялото ми претърпява промени, не е като на младо момиче, но ако знаеш къде са дефицитите и силните ти страни и ги използваш ползотворно, можеш да пребориш дори по-младите. А може би точно затова при мен идват по-зрели жени – защото използваме движението като инструмент за себеосъзнаване. Хората в класовете ми получават една по-близка връзка със собственото си тяло, със собствената си същност, с извора на радост, който съществува във всеки от нас. Целта ми е точно тази тяхна вибрация да излезе наяве. Да създам пространство, в което се чувстват свободни да изразят себе си“, допълва Ива.
За бъдеще тя има амбиция да създаде българска федерация, в която школите и компаниите да се обединят, за да вървят заедно напред и да положат основите на нови успехи за страната ни.
Паулина Гегова е актриса, редактор, писател, сценарист и артист. От 2015 година е професионален журналист. Автор е в медиите Информационен портал за НПО в България, MediaCafe, списание “Кактус” и PR в благотворителна организация “Каритас Витания”. Интересува се главно от социална журналистика, култура и изкуство, мода, история и туризъм. Вярва, че красотата и модата са важни, но още по-важно е сами да открием своя стил, без да сме подвластни на тенденции и че не е страшно дори и да не изглеждаме блестящо всеки ден.