„Приказка, но не съвсем“ е тиха, но категорична покана да се върнем към това, което вече имаме – и което често не забелязваме. Историята не е завоалирана, не се крие зад усложнени метафори, а говори направо и честно за една човешка слабост: усещането, че някъде другаде животът е по-добър.
Децата в книгата са персонажите, които не търсят повече, а откриват радост навсякъде. В играта, в процеса, в самия акт на създаване. По-чисти от небето и с души по-дълбоки от морето, те строят и разрушават без страх.
Илюстрациите – молив върху акварелна хартия, видими гънки, прозрачност на цвета. Детско като жест, но изящно като решение. Обли форми, уголемени и ярки акценти, настроение, което по странен начин напомня dark wave музика – нежно и мрачно едновременно. А текстът – изписан на ръка – се завърта, играе и танцува по страниците, заедно с думите.
Тази приказка не се чете — тя се усеща. И точно затова днес Ви срещаме с лицата зад нея.
Интервю с автора Раймондо Варсано
Раймондо Варсано е писател, автор на разкази и детски книги, награждаван от Съюза на българските писатели. Негови творби са превеждани на няколко езика и често изследват философски теми чрез минималистичен, образен език. Писател с разностранно творчество – художествена литература за възрастни, детски книги и концептуални проекти. Творческата му библиография включва книгите с разкази “Крадец на самота” (с илюстрации от Кирил Златков) и “Натам, нанякъде…”, детската книга “Приключенията на Пиляпа, бялото бръмбарче”, поетичната картинна книга “10 тайни за числата знайни” и концептуалната книга “Context”.
Откъде се роди идеята за „Приказка, но не съвсем“? Имаше ли конкретен момент, който отключи историята?
Идеята този текст да стане картинна книга е на Петя Радивчева1. Тя работи с мен по всяка моя книга и се доверявам на нейния усет. Когато видях илюстрациите на Неда Ангелова, разбрах, че тя ще направи нещо необичайно. Не търсех картини, които просто следват текста. Исках оригинален визуален прочит. И Неда го създаде.
В книгата се сблъскват два свята — утопичен и дистопичен. Какво искахте да изследвате чрез този контраст?
Човешкото недоволство. Свел съм нещата до крайност, за да подчертая – и донякъде осмея – абсурдността му. Защото, колкото и парадоксално да звучи, ние сме недоволни дори и в доволството. Създадем ли рай, намираме какво да критикуваме. Попаднем ли в апокалипсис – пак роптаем. Контрастът показва, че проблемът не е в света. Проблемът е в нас.
Разбира се, има и изключения. Познавам хора, които умеят да се радват на живота. Но тази книга не е за тях. Книгата е за останалите. За нас, недоволните. 🙂
Недоволството като човешка константа е силно присъстваща тема. Защо според вас ни е толкова трудно да ценим това, което вече имаме?
Защото искаме още и още. Когато искаме все повече, преставаме да ценим това, което имаме. То вече не ни удовлетворява – забравяме за него.
От друга страна искаме щастието да е трайно състояние. Нещо, което можем да постигнем и задържим. Но то не работи така. Щастието е момент, мимолетност. Децата го знаят. интуитивно. Не строят пясъчни кули, за да ги запазят. Строят ги, защото строенето им доставя удоволствие. Вълните идват, вълните си отиват. И това е нормално. Децата живеят в синхрон със силите, които ние приемаме за враждебни, защото намират смисъл в самия процес на създаване, те не мислят за резултата.
Емили Дикинсън го е казала прекрасно: „В цъфтежа е целта.”
Децата в книгата са носители на простичка, но дълбока мъдрост. Какво, според вас, забравяме най-често, когато пораснем?
Забравяме, че процесът е по-важен от резултата. Забравяме да се радваме на мимолетното. Забравяме, че не всичко трябва да има цел или смисъл. Понякога нещата просто са. И това е достатъчно.
Нивата на тревожност и депресия биха били по-ниски, ако не планирахме всичко до най-малка подробност, ако не натрупвахме толкова много очаквания. Ако просто живеем. Ние сме забравили как се прави това. Мислим, че трябва да постигнем нещо, за да имаме право да бъдем щастливи. Децата не мислят така. Те просто строят кули. И се смеят.
Пишете с много образи, но и с изненадваща директност. Как постигнахте този баланс?
По-скоро интуитивно. Просто слушам как звучи текстът. Ако нещо е излишно – махам го без сантимент. Ако изречението трябва да бъде кратко – оставям го кратко.
Картинните книги изискват прецизна икономия на думите. Какво беше най-трудно да „оставите извън страниците“?
Всичко, което обяснява. Това е най-трудното – да знаеш кога да спреш. Има тънка граница – трябва да изразиш идеята ясно, но не и да я обясняваш. Читателят не трябва да бъде подценяван.
Текстът танцува по страниците — променя форма, движение, ритъм. Има ли визуален замисъл зад тази типография?
Шрифтът, изписването на думите, разположението на текста – всичко това е идея и дело на Неда Ангелова. Тя сама предложи да изпише на ръка текста, и го направи чудесно. Така че “танцът по страниците” е изцяло нейна заслуга.
Как протече сътрудничеството с Неда Ангелова? Изненада ли ви нейният визуален прочит на текста?
Казах ѝ само едно нещо: направи книгата такава, каквато ТИ я виждаш. Не й давах инструкции, не ѝ казвах как да изглежда това или онова. Най-важното за мен беше Неда да се чувства свободна.
Дали ме изненада визуалният ѝ прочит? О, да! Кой би очаквал такова необуздано въображение!? 🙂
Има ли илюстрация, която промени или разшири собственото ви тълкуване на историята?
Всяка от тях. Неда не илюстрира буквално – тя изгражда визуални метафори. И това винаги добавя нов слой към написаното.
За кого е тази книга — за децата, за родителите, или за всички, които не искат да губят способността да се удивляват?
За всеки, който си задава въпроса: „Защо никога не съм доволен?“ Независимо на каква възраст. Децата може да я четат като приказка. Възрастните – като философско размишление. И двата прочита са валидни.
Има ли момент или изречение, което бихте нарекли „сърцето“ на книгата?
„Очите им бяха с цвета на морето.“
Това е отговорът на всички въпроси в книгата.
Какво искате читателят да почувства, когато затвори последната страница?
Не искам той да почувства нещо конкретно. Общуването с книгата е субективно преживяване. Но все пак бих се радвал, ако след затварянето на последната страница читателят си зададе въпроси, чиито отговори е пренебрегвал или умишлено игнорирал.
Какво ви връща към детското виждане за света, когато пишете?
Опитвам се да забравя правилата и очакванията.
Когато децата рисуват, те рисуват смело и измислят най-невероятни образи, защото са освободени от мисълта за крайния резултат. Те просто се забавляват. Очакванията сковават мисълта. Всеки се страхува от провал: ами ако този разказ не се получи? Не мога да кажа, че тази мисъл никога не е минавала през съзнанието ми. Опитвам се да се върна към детското възприятие. Понякога успявам. 🙂
Кои автори или книги са ви повлияли във формирането на вашия поетичен стил?
Може би най-вече Чехов. Ще цитирам негова мисъл: “Краткостта е сестра на таланта.”
Ако трябва да опишете книгата в три думи — кои биха били те?
Приказка, не съвсем. 🙂
Интервю с илюстратора Неда Ангелова
Неда Ангелова е илюстратор и дизайнер, завършила НХА. Нейни илюстрации са представяни на Биеналето в Братислава, Болоня, Франкфурт и София.
Какво ви впечатли в текста на Раймондо Варсано и ви накара да кажете: „Това искам да нарисувам“?
Още откакто бях студент в академията, страшно много исках някой ден да илюстрирам картинна книга за възрастни или графичен роман. Дори още преди да видя самия текст, това само по себе си ме заинтригува много, а вече когато го и прочетох, бях сигурна, че ще си паснем много добре. Изключително ме впечатли фантазията, с която е написан и сблъсъка между слънчевото и мрачното.
Книгата работи с философски теми. Как успяхте да ги превърнете в образи, достъпни и за деца, и за възрастни?
Стараех се да ги изобразя достатъчно искрено и точно такива, каквито ги усещам. Следователно мисля, че не би имало проблем да бъдат разбрани от всякакви възрасти, според мен е по-скоро въпрос на чувствителност, отколкото на навършени години.
Светът на книгата има особена атмосфера — нежна, но с тъмни подводни емоции. Съзнателна ли беше тази посока?
Когато имам възможността да потъна в по-мрачна стилистика, абсолютно винаги съм изкушена да го направя, а тук си беше направо задължително. Самият текст на Раймондо разглежда както отегчението в безгрижните моменти, така и проблясъците светлина в тежките такива.
Работите с молив върху акварелна хартия (поправете, ако греша)— техника, която съхранява текстурата и движенията на ръката. Какво ви дава този подход?
Точно така, илюстрациите са нарисувани почти изцяло с цветни моливи, на две – три места има “подложки” с акварелен туш, както и детайли с пастел. Рисуването на ръка е изключително важна част за мен от процеса ми на работа и в никакъв случай не ми се иска да изгубваме този тип илюстрации във времето. Рисуването с който и да било традиционен материал, ти дава една спонтанност и неточност на рисунъка, освен че съхранява жеста на ръката по време на процеса, ограничава и възможностите ти за поправяне и променяне. Пък всеки художник знае как не рядко най-емоционално наситените рисунки се получават от някоя и друга грешчица, оставена така. 🙂
Облите форми, ярките акценти, леко преувеличените детайли — как изградихте тази визуална идентичност?
Имайки предвид особеността на текста, още от самото начало знаех, че тук е особено важно да отпусна въображението си и да избягам от очакваното или реалното. Образите сами започнаха да се раждат в главата ми, но въпреки това в началото имаше няколко завършени, но в последствие отпаднали илюстрации, докато стигна до сегашния вид, с който и двамата с Раймондо да сме удовлетворени. Даже най-най-първата илюстрация беше такъв провал, че все още ме е срам, че му я показах (хаха).
Коя сцена или илюстрация беше най-предизвикателна за създаване?
Илюстрацията с къщите в кръг, която е втората илюстрация от започването на текста. Рисувах я няколко пъти в няколко различни варианта и все още не съм напълно уверена в нея. Хем исках да нарисувам това, което си представям, хем ми се искаше и да избягам от буквалността с текста, но понякога няма как. След нея пък, се беше появила една илюстрация с огромен трамвай, която смути Раймондо, та нея я няма във финалния вариант на книгата и наистина не знам от къде се появи и защо бях решила да нарисувам точно това. Началото на текста винаги е най-затрудняващ за мен.
Как постигнахте баланса между текста, който „танцува“ по страниците, и вашите рисунки? Кой водеше — думите или образите?
И двете неща едновременно. В илюстрираните книги винаги трябва да се имат предвид от самото начало и рисунките, и типографията (когато има такава). В случая текстът е кратък и е изписан ръчно от мен, което ми позволи да мога да обикалям с него образите. Но още в процеса на рисуване, внимавах да обмислям къде ще бъде разположен.
Коя илюстрация според вас разказва историята най-силно, без да се нуждае от текст?
Може би илюстрацията с розовата вихрушка. В нея се съдържат от всичките настроения в книгата.
Какво за вас е ключовото послание на книгата?
Хубаво е да намираме сила и за щастието и безгрижието (като децата), а не да потъваме само и единствено в недоволството си, защото него винаги ще го има.
Коя емоция доминираше, докато работехте?
За голяма моя радост – именно щастието! Наистина за мен беше голяма сладост да илюстрирам тази книга.
Има ли личен спомен или преживяване, което сте вложили незабележимо в рисунките?
Хубавото (или лошото, зависи от гледната точка) на рисуващите хора е, че почти винаги преплитат личната си история с нещата, които създават. Неизбежно е, защото в крайна сметка измисляме нещо и придърпваме образи и сцени от главата си. Но пък ще издам нещо, което включих съвсем умишлено – акордеонът на илюстрацията с фантастичната музика, е акордеон от един мой много любим филм, който тъкмо гледах за пореден път тогава.
Какво ви вдъхновява най-силно в работата с книги?
Няколко са нещата, които най-много обичам в книгите. Първото е, че в повечето случаи работя с автор, с който създаваме нещо заедно. Второто нещо е, че книгата се развива линейно и във времето, което я поставя почти някъде между картината и анимацията (нещо, което доста сме обсъждали и в академията). Харесва ми също това, че създавам нещо, което хората могат да си купят, да си го четат и разглеждат колкото поискат. И не на последно място, разбира се, много обичам да чета и да вниквам в историите, които хората създават и разказват.
За какъв визуален проект мечтаете?
За такъв изпълнен със смисъл, в който да се припозная. И се радвам, че този също беше такъв.
Ако трябва да обобщите визуалния свят на „Приказка, но не съвсем“ с три думи — кои са те?
Пъстър, абсурден, закачлив.
Заключение
„Приказка, но не съвсем“ не поучава, не назидава и не настоява. Вместо това оставя пространство – за тишина, за размисъл, за връщане към нещо забравено.
В свят, в който непрекъснато се стремим към „още“, книгата напомня за удоволствието от самия процес – от строенето, от играта, от създаването, дори когато знаем, че вълните ще дойдат. Детската мъдрост тук не е сантиментална, а философска – радостта не е в това да задържиш, а да преживееш.
Текстът на Раймондо Варсано и образите на Неда Ангелова съществуват в синхрон – като разговор между слово и рисунка, в който никой не доминира. Книга, която може да бъде прочетена като приказка, философска притча или просто като визуално преживяване. И всяко от тези четения е валидно.
Може би най-важното, което остава след последната страница, е въпросът не какво ни липсва, а дали изобщо си позволяваме да се радваме на това, което вече е тук.
- Петя Радивчева е завършила СУ „Св. Климент Охридски“, специалност: „Право“, част е от екипа на Сдружение Арт Република. От 2018 г. се занимава с мениджмънт и кариерно развитие на артисти, като има доказан опит в организирането на мащабни културни събития – изложби, театрални и музикални постановки. Осъществява посредничество и изгражда трайни партньорства с международни издателства и редица неправителствени организации, сред които Национална мрежа за децата, Национален алианс на хората с редки болести, Каритас – София и НЧ „Луи Брайл”. Продуцира книжни проекти, сред които „Крадец на самота” и „Приказка, не съвсем”, и ежегодно участва в национални инициативи за насърчаване на детското четене. ↩︎
Създател и главен редактор на Beautyfeed.org, актриса и дигитален маркетинг специалист. Споделя ревюта, съвети и открития в света на красотата и грижата за кожата.