„Йоан Анастасов не облича тела. Облича души.“ По-добре да си малко луд и да си себе си, отколкото нормален и невидим.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Този текст НЕ Е статия, не е интервю — това е разказ за една емоционална среща.

Гледам сторито — дълга дънкова пола и под него само една дума: „Евала.“
Направо се опулих и веднага влязох в профила му. Да, това е той — Йоан с визия, която спира дъха. Нещо нестандартно, нещо дръзко.„Евала“ – казвам си И АЗ. Това е смелост.
Е, няма как — трябваше да го видя на живо.

Здравейте! Това съм аз — Андреана. С нова версия на статия. Оригиналния текст издържа по малко от 24 часа. Реших да пренаредя нещата и да изместя фокуса там където трябва – върху Йоан.

И малко контекст – четете ме в нова за мен рубрика. Не съм си баш в моите води. Да пишеш за живи хора не е лесно, особено когато става дума за звезди – направо стрес.
Притеснена съм – ще успея ли да предам истинския образ на човека, за когото ще четете? Ще го усетите ли, както аз го усетих? Обаче… вече съм се хванала на хорото.(С моята голяма уста и интуиция…) Просто усещах, че искам да го видя. Да се запозная с днешния главен герой.

Влизаме рязко в модния свят – в историята на Йоан Анастасов, през моите очи.
Шшт, ало!! Ако не го познавате — моля ви сеее…
Много сте изостанали! Айде малко в крак с модата, а?! Я го последвайте в Instagram, пък после ми благодарете.

Очите ми не са на моден критик или журналист – а на човек, който иска да си живее живота както му харесва.
Йоан е същият. Ще разберете какво имам предвид.

Няколко години по-назад… Познаваме се бегло. От времето, когато господин Стилистът беше на 16–17 години и през лятото помагаше в рекламното студио на баща си. Аз работех със Здравко (поздрави, ако чете — със съпругата си сте свършили работата перфектно, но няма какво да ви хваля — вие си знаете), и по служебна линия сме се засичали с Йоан, който тогава едва ми пускаше едно копие на фактура. Абе — такива дреболийки…

Преди няколко месеца… Гледам — едно стори. Приятел беше качил Йоан. Ама вече по-голям Йоан и с дъъъълга дънкова пола!
И отдолу — „Евала.“ Направо се опулих.
Веднага влизам в профила да проверя — за един и същи човек ли говорим?!
Да, бе, бате — за същия! И аз си казах:
„Евала. Ей така се прави.“

Стигаме до срещата:
Идеята беше да ми разкаже пътя си – как стигна дотук. Какво е извървял, що носи поли, по дяволите , що му пука, що не му пука….
Взех му телефона (честно казано – чрез връзки ). Обадих се, поканих го на интервю. За щастие – позна ме, прие, и каза, че е в Пловдив – можем да се видим още тази седмица.
УРА! Подкрепление? Да, моля.
Взех и редакторката – какa Ани – за кураж. И за цвят – и „професионалния“ модел – кака ви Миленка. (И трите сме наборки със стилиста – не си мислете друго). А защо ми трябваше и модел? Защото исках да видя магията на живо. Да го видя как ще облече жена по негов вкус и подобие, как вижда красотата.

Хора, няма да ви лъжа… мислех си, че Йоан няма да дойде. Социалните мрежи тотално променят представите ни. Гледаш в Instagram — вихрушка, артистична лудост, хаос. И си мислиш: „Ако този дойде навреме, ще си изям шапката.“
И като добавим телефонните ни разговори — фон, шум, хора… аз говоря, той: „Да, да.“ А аз: „Нищо не си разбрал, брат.“

В главата ми Йоан беше артист до крайност — от онези перковци.
Ама не. Дойде. Навреме. Подготвен. Спокоен.
Сериозен, усмихнат, фокусиран. Излъчваше зрялост, каквато малко хора имат дори на 30. Да, носи поли(понякога). Да, изглежда различно. Но не го гледайте по дрехите.

Йоан е пич.
Професионалист.
Знае какво прави и не просто си мечтае за успех, — а работи за него.

Настанихме се в Dwell Coffee Roastery. Аз – притеснена и развълнувана. След минути дойдоха и подкрепленията — Ани и Миленка.
Пуснах диктофона само за всеки случай – Йоан знаеше, че ще му изпратя въпросите по имейл.

Историята започва

Разказва спокойно, честно.
От 10-и клас до сега – какво се е случило, как се е оформил като личност, как се е борил със света и със себе си. И не се притесни. Изобщо. Нито от нас, нито от обстоятелствата. (А аз се борех с вътрешния монолог: „Как ще го напиша това?!“)

Истории за сблъсъци с баща си, гаджета, токсични връзки, търсене на себе си. Не е лесно да си различен. Да не се страхуваш. Да не те интересува хорското мнение. И си зададох въпроса: Можем ли всички ние да го направим? Да бъдем толкова смели? Моето мнение? Много малко хора могат.
Йоан не се е пречупил. Издържал е на натиска. И затова му се случват хубавите неща.

“Мечтата ми в 10-и клас се реализира.
Сега съм това, което исках да бъда тогава.”
– казва Йоан

Магията на модата

Изненада: исках да го предизвикам! Щото, нали, не може просто така да си седи и да си пие кафето на спокойствие… трябва малко джангър… Разпънахме „сергията“ — на една маса и два стола сложихме дрехите, аксесоарите, шаловете — всичко, каквото бяхме замъкнали. Казах му: „Облечи модела така, както ти искаш. Без ограничения.С каквото има “

Очите му светнаха. Никой не го беше карал да направи това досега. Аз пък…гледах като в модно риалити. Виждах как ражда визията — детайл по детайл. И Миленка… Абе, тая жена се преобрази, бе! Седеше там като от някоя модна корица. Нищо общо с това, с което дойде.

Знаете ли какво осъзнах? Това да можеш да боравиш с дрехите не е просто суета. Не е каприз. Не е за лигльовци. Това е език. Език, който няма пол. Йоан умее да говори чрез дрехи. И може да преобрази човек по начин, по който той самият никога не се е виждал. Да се харесаш така, както никога не си се харесвал. Да откриеш част от себе си, която дори не си подозирал, че имаш.

Това е дарба. Дарба, за която той се е борил. И сега – за щастие – всички можем да се докоснем до нея. Не се колебайте да се свържете с него… ако нещо в живота ви не е наред и искате да го промените.
Йоан не облича просто тела — той облича души.
(Да, знам, че звучи дълбоко, ама е така!)

Казвам ви — ще го познаете, ако го срещнете на улицата.
Или поне ще ви привлече вниманието – просто няма как да го подминеш. Той се откроява. Евала! (Упс, пак се отклоних, ама нали и аз съм човек на изкуството… малко разсеяна, хахаха.)

А сега — въпросите към Йоан:

1  Как би се представил с 5 думи?

Ученолюбив, любопитен, находчив, упорит, смел

2  Колко лесно ти е да кажеш „Обичам те“ и на кого? 

Много ми е трудно да го кажа на себе си, а ако не мога да го кажа на себе си на когото и да го казвам не ми се струва на 100% истинско. 

3  Кога се случи първият катарзис и първата голяма промяна?  

Първият за когото имам спомен беше когато осъзнах че ще влизам в гимназия: знаех че получавам втори шанс за първо впечатление… и тогава за първи път допуснах грешката да променя себе си с надеждата да се харесам на хората!

4  Каза, че човек трябва да се облича всеки ден така, сякаш ще срещне любовта на живота си. Дай ни малко безплатни съвети!

Бъдете смели в обличането си. Играйте! Докато изготвяте тоалета си, го правете в емоция, не мислете какво ще сложите, а оставете чувствата ви да водят. 

Най-доброто, което може да направите е да си купите аксесоари в цветовете, които харесвате (изберете си поне 3). Кърпи/шалове, брошки, колани, бижута, шапки.

5  Сподели, че ще си в Милано на 24.09 за Седмицата на модата – каква е целта на това пътуване?

Да изпълня мечтата си да пътувам когато си поискам… отдаде ми се възможността и я грабнах. Вярвам, че това пътуване ще ми промени мирогледа, ще ме зареди и най-важното: ще ми предостави време със самият мен, защото ще пътувам сам. За мен това има висока сантиментална стойност.

6  Какво те кара да искаш да учиш още за модата, дори след като вече си направил първите си стъпки?

Искам да съм много добър в това, което обичам да правя. Обичам да знам, знанието е сила. 

7  Каква е връзката между психологията и модата?

Човек винаги се облича или както се вижда или както иска да бъде видян. Променянето на стилът ви, може да промени целият ви живот. 

8  Ние с теб се разбрахме – това е само част 1 от историята ти. Предлагам част 2 да бъде, когато станеш…… (попълни си ти ). Само ни обещай, че няма да ни забравиш, и че ще сме на първия ред, носейки твоите обувки и чанти! Обещаваш ли?

Втората част от интервюто ни ще бъде когато бъда избран за стилист на годината. Ще си спомня!

С кои думи искаш да завърши тази история за теб? 

Йоан е най-обикновен човек, който даде шанс на себе си да бъде щастлив!

Моето число е 8 — някак си ще спра дотук с въпросите. Не са много, но за мен са достатъчни… Все пак не сме на разпит, и все пак четете доста различно интервю.

Благодаря ви, че останахте до края! Беше ми чест.
Още по-голяма чест за мен ще е да съм успяла да предам поне малка част от Йоан Анастасов – млад, силен и талантлив човек.

Йоан, продължавай. Ти си жив пример, че можеш да си мъж, да обичаш жени, да си стабилен, да си целеустремен — и в същото време да носиш пола.

Не спирай. Пътят ти вече свети.

Наборчето Андреана – и последно да ви кажа ,че ако тази статия види бял свят… аз съм номер едно и дреме ми на шапката. Опа… шапки ли казах… по идея на звездата на днешният ден, ще поканя и Лудата шапкарка на „интервю“ дано да ми се върже. Точка.

---

Контакти:

• Instagram: @yoan.anastasov
• Printstudio: @mastiloprint
• I sew @a.25________________
• I brand @project.sightd