Това, което ме привлече в Нина, беше косата ѝ. Това, което ме тласна въобще да се запознаем. И беше като любов от пръв поглед. Казах си: „Това е! Това е жената, която искам да интервюирам!“. Вярвам, че колкото и да се стараем да прикрием нещо – външността ни отразява отлично вътрешния ни аз. Писах ѝ, без дори да се познаваме или да имаме общи приятели. Просто стрелях в тъмното, с надеждата, че това, което виждах, че излъчва, е това, което тя е. И наистина се оказа така. Нина е един прекрасен, слънчев и вдъхновяващ човек и се радвам, че именно с нея е първото интервю в рубриката BeautyTalks, която Ви представям!
Анна
Насладете се!
Накратко ЗА НЕЯ
Нина Руева е преводач, инструктор по йога на смеха и персонаж/любител актьор, участващ в множество български и чуждоезични реклами и продукции. Посещавала е курсове по импровизационен театър и актьорско майсторство, практикува йога, пилатес, скално катерене. И танцува суинг!
Кариера
От Ямбол съм. Завърших математическа гимназия. По мое време, когато трябваше да кандидатствам, тъкмо бяха открили езиковата гимназия в Ямбол и много се чудех, понеже ми беше голяма тръпка английският език. Ходех самостоятелно на уроци, учех го сама, превеждах си песни, просто бях луда по английския и бях много добра, защото човек като иска нещо, сам полага усилия да се развива. Тогава се появиха и тези паралелки със засилено изучаване на език и аз реших, че ще ходя в математическа гимназия, обаче със засилено изучаване на английски. Математиката не ми беше чак такава слабост, но гимназията си беше елитна в Ямбол, на високо ниво, и добре че изобщо ме приеха… Всъщност през цялото време аз си наблягах основно на английския и исках да стана преводачка още от ученическите години. Кандидатствах английска филология, приеха ме в Пловдив и след това останах да живея тук. Мъжът ми също е от Ямбол. Обаче той заради мен се премести, защото му казах, че оставам да живея в Пловдив. После се оженихме, родих две деца… Той е с техническа специалност, с програмиране. Откакто съм завършила, се занимавам с преводи на художествена литература.
Преводачеството си има тънкости. Според мен преводачът, от какъвто и да е език, трябва преди всичко да е добър по български. Всеки може да научи някакъв език, обаче когато стане дума за превод, да звучи добре на български, си трябват определени умения. В университета се изучава теория на превода и такива неща, които помагат при всички положения, работи се с всякакви текстове. Макар че понякога, ако си имаш талант и си чел много книги, на български ти идва в някакъв момент естествено преводът. И дори да не си учил превод, може да се справиш много добре. Много преводачи са и писатели. Те боравят с езика свободно и са добри преводачи – писателите, поетите. Обикновено поезията я дават на поети да я превеждат. Дори поетът да не знае перфектно езика, от който превежда, успява да пресъздаде текста поетично на български.
А ти пишеш ли?
Пиша от време на време някакви стихотворения. Идват ми такива музи. Но съм по кратките неща. Не мога да се обяснявам в писането. Идват ми кратки. Хубаво е писането. Всичко е хубаво, което е творчество. Не можем всички да сме гении и да пишем прекрасно, но нищо не пречи и няма лошо човек да си пише по неговия си начин, ако иска да каже нещо, да се изрази. Без значение кой ще го хареса и кой няма да го хареса – това не трябва да го вълнува. Аз съм ЗА хората да си пишат, да си правят страници онлайн, да достигат до другите, пък който може нещо да си вземе – да си вземе. И аз, като напиша нещо, го пляскам във фейса, човек има нужда да се сподели. Важното е, че си си изказал нещата, които са вътре в теб, защото това си е творчество. По-добре да го изразиш, отколкото да го държиш в себе си.
А като си превеждала книги имало ли е моменти, в които виждаш себе си в някоя от героините или живота си по някакъв начин?
Да, често има сюжети, в които се припознаваш от своя живот. Има такива. Много е интересно, когато наистина видиш такива неща.
А успяваш ли реално да видиш книгата като нещо, на което да се насладиш когато по работа трябва да го преведеш?
Да, определено. Най-готино е да ти хареса текстът, тогава и преводът е удоволствие. Понякога се случва, нещо не мога веднага да се сетя как да го преведа и го въртя, и го суча. Мисля го, мисля го… напиша го по един начин, обаче ми е в главата. Няколко дни могат да минат и все го мисля, и накрая ми хрумва как точно да стане и се връщам да го поправя. Тогава вече ми става много хубаво, че съм успяла да намеря точните думи. Тогава е истинският кеф.
Понякога може цял ден да си отвисиш на една страница. И денят минал, пък той срокът си върви. Аз предпочитам бавно да превеждам, за да има качество накрая. Оставям си време и за редактиране. После трябва поне два пъти да прочета книгата, иска си време.
Това е за преводаческата професия, от която съм в почивка в момента. Поуморих се малко. От 2000-та година превеждам, вече над 20 години. Трудно е, защото постоянно си на компютъра – очите се уморяват, главата те заболява. Паричното възнаграждение не отговаря на усилията също така… Такава е професията. Истинско е удовлетворението после, като видя книгата вече издадена, и се чувствам добре, че съм го положила този труд. Не съм се отказала напълно от превеждането. Сега съм в творческа пауза. Малко в друга творческа посока.
А ти каза, че си била учителка. После ли започна да се занимаваш със смехотерапия или успоредно?
Бях учителка за 2 години – исках да пробвам нещо по-различно и по-динамично. Преподавах на деца от 3 до 5 годишна възраст в детска школа по английски. Беше много забавно, защото на тази възраст с децата се работи само чрез игри и песни. Енергията ти там трябва да е до небето. От това по-динамично, нямаше накъде! Беше голям купон. А за йогата на смеха: 2014 година бях на фестивала “Събуди се“ (б.р. „WakeUp”) в Куклен и там една позната учителка по йога, при която съм ходила, проведе йога на смеха и много ми хареса. Тогава си помислих, че това е точно като за мен, аз много лесно се разсмивам и много обичам да се смея. А самата практика включва безусловен смях – просто се смеем и играем като деца.
Тогава преминах двудневно обучение в София по йога на смеха и така станах инструктор.
Харесва ми, защото наистина е много полезно да не се взимаш на сериозно и да приемаш всичко като на игра и с чувството за хумор. Макар че в йога на смеха специално няма нужда от чувство за хумор, защото там хората започват да се смеят чрез специални упражнения и понеже смехът е заразен, като се гледаме едни други, се заразяваме и скоро всички се заливаме от смях без особена причина. Има такива движения, игри, които използваме. И така един час. Това повдига всички хормони на щастието – серотонин, ендорфин, допамин… всичко излита. Човек е по-зареден, чувства се по-лек, защото не е мислил за нищо. Умът се изключва, не мислиш за нищо конкретно, просто се смееш. Има и смехова медитация в самата сесия, тоест действително просто лежим и се смеем със затворени очи. И това е също доста освобождаващо и олекотяващо. Преди провеждах такива смешни сбирки даже два пъти седмично. Имах клуб, ХаХай Клуб, бях наела място. Много хора минаха през клуба. Повечето бяха все млади хора. Аз мисля, че повече възрастните имат нужда. Всяка година водя на фестивала „Здравей, Здраве“ и идват по-възрастни хора и много им харесва, защото те така не са се смели от много време. Толкова са заети с други неща в ежедневието, дори чисто като оцеляване, което не им дава възможност да се смеят така.
А хора, които са идвали редовно споделяли ли са за някаква положителна промяна в живота им, промяна на възприятията дори в следствие на Смехотерапията?
Повечето споделят, че по-леко приемат по-трудните моменти в живота, защото то е малко като тренировка. Отиграваме всякакви ситуации със смях, например такива, които в живота обикновено ни дразнят, като се случат. И така, после като ти се случи нещо подобно, се сещаш, че си го правил в йога на смеха, става ти смешно и вече не ти е толкова сериозно. Това е всъщност идеята – да се избяга от тази сериозност, в която човек изведнъж се вкопчва и се ядосва, но после се сеща, че това всъщност не е толкова важно. А като ти стане смешно, вече може да си промениш и реакцията. Което според мен е най-ценното нещо в живота по принцип за всичко – как ще реагираш на нещото, което ти се случва: дали ще е първосигнално, а и дори да реагираш първосигнално, дали после ще си промениш малко нагласата. Това е ключът за бараката. Смехът по време на сесията е по-продължителен и затова е толкова полезен. Когато се засмееш за малко, ефектът не е толкова силен.
А може ли да се прилага умишлено в ежедневието?
А, да, може! Може да се смееш, като се гледаш в огледалото. Може да започнеш постепенен смях, например „ха-ха“, „ха-ха-ха“ – и така си повтаряш, и в един момент сам си се разсмиваш. Друго упражнение е „смях след въздишка“. Въздишаш си „Ееее“, после „Ееее ехехехе“ и продължаваш, докато се разсмееш, то си се получава естествено. Аз си признавам, че ми се случва да се смея сама. Това си е смехова медитация. Има в йога на смеха и малко актьорски елемент, макар че аз като водеща не съм комик, нито хората са актьори. Приликата е в това, че играем и всичко е наужким, но разликата е, че ни идва напълно естествено отвътре, защото смехът и радостта са ни вродени. Просто си припомняме как сме били като деца.
Скоро не съм водила йога на смеха между другото. Но практиката беше полезна за много хора, които още помнят, като сме се събирали. Хубаво е, че вече има все повече инструктури по йога на смеха. На мен не че не ми е интересно, но почнах да се занимавам и с други неща. Със себе си също повече се занимавам напоследък. Търся пътя навътре към себе си, колкото и изтъркано да звучи. Като ти пораснат децата, и имаш време да си обърнеш внимание. Може да решиш да продължиш да се занимаваш с това, което правиш, или да решиш друго. Животът не свършва на 40 или 50 години. Може да се развиваш в различни посоки, това е моето мнение.
Моите деца всичко приемат, каквото и да започна. Никой нищо не казва, не се сърди, не пита „Защо така?“. Каквото ми е кеф, това правя, и те нямат нищо против.
А сега с какво се занимаваш?
Сега превеждането съм го изоставила от година-две. Така се случи, че попаднах в Смарт каст – платформа за персонажи и актьори, където се регистрирах. Ходих на импровизационен театър малко, ходих и на актьорско майсторство в София три месеца. Интересно ми е, нямам някакви амбиции актьорски, но покрай тази агенция съм се снимала в реклами и други проекти. Това ми е нещо ново в живота, което просто гледам дали ще има някакво развитие в момента, но дори да няма – аз съм си окей така.
А в момента имаш ли някакви активни реклами, които се излъчват по телевизията например?
По телевизията не. Повечето са чуждестранни. Събирам си ги в youtube, да ги показвам на внуците един ден.
Виж листът с рекламите на Нина тук:
https://www.youtube.com/playlist?list=PLOFHRRfns7Wy6EU49-e5MzWVGpYojfyye
Повечето реклами, в които съм участвала, са чуждестранни, но се снимат в България, в София. По време на снимки е много забавно в повечето случаи и работата е приятна. Но пак казвам, че не я възприемам като нещо супер сериозно, а просто като нещо ново и различно, което се появи.
А ти как стигна до това? Какво се случи, за да започнеш с актьорското?
Първо ми стана интересно за статист как се случват нещата. Реших, че ще ми е любопитно да видя какво е да участвам в някой филм. Така попаднах на един филм, който се снимаше във Варна, и понеже имам приятели във Варна, отидох и бях статистка в този филм. Дали ще ме има в някой кадър – не знам, филмът още не е излязъл. За първата плувкиня, преплувала Ла Маншна (б.р. Young woman and the Sea. Филмът към момента на интервюто е все още в пост-продукция и няма обявена дата за премиерата). Голяма продукция на „Уолт Дисни“. Хареса ми атмосферата и реших да надградя в по-актьорска насока. Регистрирах се в платформата Смарт Каст, където имам достъп до много кастинги. В момента, в който се записах, още на първия кастинг, за който трябваше да пратим видеа, бях одобрена за участие. И беше абсолютен шок за мен. Записах се миналата година и оттогава доста неща съм снимала. Явно и косата изигра някаква роля. Сега ми се върти в главата дали да не се пробвам като модел. Виждала съм, че има такива модели – жени на средна възраст с естествени коси, които са търсени например за марки козметика или дрехи, струва ми се постижимо, защо не.
Кожа
Кога започна да полагаш грижи за кожата си?
Още от тийнейджърка. Имах една приятелка, която в гимназията стана дистрибутор на „Орифлейм“. И като започнахме с нея… оттогава използвам всяка вечер измиващ продукт. По едно време използвах и сутрин, и вечер, но една козметичка преди време ми каза, че е по-добре само вечер, а сутрин само с вода е достатъчно, за да не се пресушава кожата. Та от 10-11-ти клас съм се мазала с какво ли не. Станало ми е навик, сякаш вече не мога вечер да си легна, без да си измия лицето. Като тийнейджърка имах проблемна кожа. Използвала съм неща за мазна кожа, после за смесена. Доскоро я смятах за смесена, но сега като че ли имам нужда от повече хидратация. Не я чувствам суха, но обичам да ми е мазничко, по-хидратирано, по-мекичко. Да не е изпръхнала.
Напоследък нашумяха многостъпковите рутини на корейките, които включват и 1-ва, 2-ра измивна стъпка, лист маски, ампула, серум и са много популярни, защото корейките са популярни с много красивите си изчистени кожи.
Да, наистина! И аз ползвам един корейски крем – този на Mizon с колаген. Слагам и серум. Измивам се с продукт на маслена основа – балсам. Усеща се леко по-мазно и хидратирано след него. За първи път имам такова усещане след измиване. По-различно е, по-овлажнено. Харесва ми много! Купих си една кутия на „Кибрит“ с датска козметика SKØN. Реших да пробвам. Кутията съдържаше този измивен балсам, нощен крем, серум и околоочен крем. Първо като се измих, се учудих, че стои по-мазно, но после разбрах, че е на такава основа. Нощният крем ми се стори малко по-тежък, обаче му дадох шанс и ми стана любим. Сутрин чувствам кожата си много добре и сега използвам тези продукти. А през деня използвам корейското кремче. Взех също сквалан олио и понеже съм чувала, че много добре се отразява на всичко, го мажа директно на кожата. Например сутрин първо слагам него и после крем. Харесва ми. Много хубаво попива – няма мазни следи. Това е като рутина, но определено се вълнувам от козметика и много обичам да пробвам. И може би защото го правя още от тийнейджърка, сякаш не мога да си представя, че ще си легна без да си сложа нещо на лицето. Не че не се е случвало. Но дори като ходя по планини и като няма условия, поне гледам да имам нещо да си изчистя лицето, например розова вода. Толкова съм свикнала, че все гледам да се наплескам с нещо.
От аптечните марки ми харесват Avenе. Хубави продукти имат. Bioderma съм използвала. Слънцезащитните гледам да са ми Bioderma най-често. Зимата не използвам редовно, но ако ходя на планина, задължително. Има една българска марка biotrade. От техния Pure Skin слънцезащитен крем съм доволна. Лятото само с него съм се мазала по морета и навън изобщо. Не утежнява, попива добре. За моята кожа ми пасва. Зимата като че ли не ми се слага много-много. Примерно, ако знам, че ще съм навън за по-дълго, нанасям, преди да изляза, но не и още от сутринта.
Грим
Не използвам грим и така и не се научих да използвам. Само професионални гримьори са ме гримирали. Аз самата не умея да си слагам. Харесвам се без грим, естествена, но съм наясно, че гримът наистина може да прави чудеса.
Коса
В края на 2018 година ходих в Лисабон. Тогава вече бях гледала в Инстаграм жени с естествени бели коси и бях започнала да се надъхвам, но все не ми стигаше смелост. В Лисабон видях, че масово жените, и млади, и стари, си бяха с естествени коси. Тогава може би взех решението, върнах се, боядисах се за последно декември месец и това беше, спрях боята и повече никога не ми се е искало да се върна към нея.
А как направи преминаването?
Директно. Нищо не направих. Косата ми беше дълга. По едно време пролетта се подстригах, но иначе нормално си израстваше. Честно казано, изобщо не се притеснявах. Беше ми все едно. Аз тогава работех като учителка и казвах на децата, че ще ставам като Елза. Обяснявах им, че си пускам косата да стане като на Елза. Обаче се подстригах по едно време. Някак си мислиш, че като се подстрижеш, и по-бързо ще стане. После израсна цялата. И така вече пета година. Не само свикнах, но и много ми харесва как се получи.
А имаш ли реакции от приятелки?
Да, разбира се. Питаха ме защо, някои бяха учудени, но повечето ми казваха: „Браво на теб, щом си решила“ или „То на теб ти отива“. Аз смятам, че на всеки ще му отива, това е естествената коса. Фризьорките също се впечатляват от косата ми.
А как я поддържаш? Чувала съм, че белите коси изискват специална поддръжка, че белия косъм е по-дебел и тн.
Като я боядисвах, много ми изсъхваше в краищата, сега не е така и повече ми харесва. Иначе не съм забелязала да е нещо кой знае колко по-различна. Ползвам маски, обичам да ми е мекичка. Аз си я харесвам на пипане. Ползвам от време на време лилав шампоан за сиви и изрусени коси . Има тенденция естествено сивите коси да пожълтяват тук-таме. И на мен ми се появяват оттенъци. Може би защото естествената ми коса беше кестенява и като не е побеляла изцяло, кестенявото си дава нюанс. От време на време използвам такъв лилав шампоан. Гледам да няма сулфати в шампоаните, да са по-натурални, но пък съм забелязала, че някои безсулфатни ми утежняват косата. Зависи. И аз като теб – пробвам съответния продукт и ако не ми хареса, не го използвам. Понякога ми се натрупват доста шампоани, но успявам да ги пласирам на мъжете вкъщи, добре че не са претенциозни като мен.
Също забелязах, че сега като че ли по-рядко се омазнява. От възрастта ли е, от това, че е естествена ли, не мога да преценя, но започнах по-рядко да я мия. Винаги съм я миела 2 пъти седмично, но напоследък просто нямам нужда. Виждам, че ми стои е искряща по-дълго време от преди.
На мен много рано ми се появиха бели косми, предполагам, че е генетично.
А и дори още нямах такива, когато си промених цвета с боя, просто исках да видя какво е, правих си експерименти… И така лека-полека минах към редовно боядисване.
Последни думи
Какво е красотата за теб?
Красотата е навсякъде около нас, както в природата, така и във великите творения на хората. А що се отнася до красотата на човека, смятам, че тя е въпрос по-скоро на вътрешното излъчване, отколкото на външната форма. Имам един любим цитат на Роалд Дал, който гласи: „Ако носиш в себе си добри мисли, те ще греят на лицето ти като слънчеви лъчи и винаги ще изглеждаш прекрасно.“ Бих добавила, че освен в добрите мисли, красотата се крие още и в добрите думи, в усмивката, в игривите, радостни пламъчета в очите, а съвсем не в перфектния нос или размера на дрехите.
Контакти за връзка и колаборация:
E-mail: [email protected]
ПОКАНА:
https://www.facebook.com/groups/sivokoski/
Ако и ти си сивокоска, в период на трансформация към сивата коса или просто те кефят жените с посивели и бели коси, заповядай в групата “Горди сивокоски”, в която може да намериш подкрепа и вдъхновение!